Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
— Прати ми го по електронната поща. В момента не съм у дома, но скоро ще бъда.
— Да, господине.
— Марол, времето ни е ограничено. Не чакай рецензията ми. Съобщи на хората ни, че могат да се заемат.
Марол като че ли се смути.
— Сигурен ли сте, генерале?
— Да, сигурен съм! — Гатиноа се раздразни от въпроса. — Колкото съм сигурен, че нямам желание да ме викат в Елисейския дворец да обяснявам на президента защо най-голямата тайна на Франция е изтекла под носа ми!
19.
Неделя
Лагерът в манастира Руак бе меланхолично място в тази неделна вечер.
Повечето от екипа си бяха събрали багажа и бяха заминали още сутринта. Люк и Сара бяха отпътували по обяд да хванат полет до Лондон. Бяха останали неколцина да затворят пещерата до следващия сезон.
В продължение на петнайсет дни лагерът бе истински кошер на научна дейност, пъпът на света на палеолитната археология. Беше пращял от вълнение и оживление. А сега бе пуст и навяваше малко тъга.
Джеръми и Пиер бяха начело на довършителните работи и командваха група от четирима студенти, които ги сърбеше час по-скоро да се върнат в баровете и клубовете на Бордо. Единственият старши учен, останал до самия край, бе Елизабет Кутар, която изготвяше протокола за наблюдението на околната среда, за да даде оценка за условията в пещерата за периода между разкопките.
Готвачът също беше заминал, така че храната вече не бе същата. След импровизираната вечеря Джеръми и Пиер отидоха до бараката да опаковат вещите, като си взеха няколко бутилки бира.
Вечерта бе доста напреднала, когато Пиер забеляза нещо с периферното си зрение. Вцепени се и рязко завъртя глава към компютърния екран.
— Видя ли това? — попита той.
— Какво да видя? — отегчено изсумтя Джеръми.
— Мисля, че в пещерата има някой!
— Не може да бъде — заяви Джеръми и се прозя. — Заключена е.
Пиер скочи и натисна бутона за повторно възпроизвеждане на наблюдаващата програма, като върна часовника с половин минута назад.
Двамата загледаха записаните кадри.
На светлината на лампите се появи човек с раница.
— Господи! — възкликна Пиер. — Намира се в девета зала и върви към десета! Набери седемнайсет! Извикай полицията! По-бързо! Аз слизам!
— Идеята не е добра — разтревожено изтъкна Джеръми. — Недей!
Пиер грабна един чук от масата и затича към вратата.
— Обади се!
Колата на Пиер вече беше паркирана до караваната, така че не му отне никакво време да скочи в нея и да потегли към пещерата. Джеръми се заслуша как воят на двигателя заглъхва в далечината.
Погледна нервно монитора. Натрапникът или се беше махнал, или се намираше някъде между камерите.
Вдигна слушалката, набра 1 и всичко потъна в мрак.
Пиер бързо се спускаше по стълбата, използвайки всичките си атлетични умения да преодолее колкото се може по-бързо скобите.
Вратата зееше широко отворена, лампите светеха ослепително. Никога не беше влизал в пещерата без защитен костюм, но сега не бе време за предпазни мерки. Влезе тичешком и измъкна чука от колана си.
Като студент Пиер бе доста добър футболист и това му помогна да тича през пещерата с добро темпо, като в същото време запазваше равновесие върху неравните постелки. Профучаваше през залите, изображенията по стените се размазваха в периферното му зрение и създаваха у него илюзията, че тича през стада животни, мята се наляво и надясно, избягва копита и нокти.
Сърцето му се беше качило в гърлото, когато стигна Зала 9. От натрапника нямаше и следа.
На Пиер никога не му бе харесвало да се провира през тесния проход. Краката му бяха твърде дълги, за да се сгънат и да пълзи с лекота. Опита да бъде колкото се може по-тих и се замоли да не се сблъска с непознатия насред тунела. Подобно нещо би било истински клаустрофобичен кошмар.
Спря при Свода на дланите и запълзя напред. От Залата на растенията се чуваха звуци.
Натрапникът беше на четири крака, обърнат на другата страна, насочил вниманието си към някакви жици и неща подобни на тухли, които вадеше от раницата си. Не видя приближаващия Пиер.
— Кой си ти? — извика младежът.