Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
До залеза оставаха още часове, така че можеше да стигне до върха без да бърза. На колана си носеше две кесии, едната с ивици сушено еленско и друга с подпалки и сечива за палене на огън. Когато се стъмнеше, щеше да си устрои лагер, да припява и да се ослушва за песента от небесните огньове в далечината. Може би, ако беше с чисто сърце, щеше дори да чуе песен от огъня на майка си.
Не се беше натоварил с мях за вода. Знаеше, че от скалите се спуска водопад и щеше да го стигне навреме, за да утоли жаждата си.
По средата на катеренето спря на един безопасен корниз и погледна надолу към голямата река. От тази височина тя не изглеждаше толкова могъща. Земята се простираше докъдето му стигнеше погледът — безкрайно море от треви. В далечината през саваната се движеха двете кафяви форми на космати бизони. Тал се разсмя. Знаеше, че това са най-големите животни на земята, но от тази височина сякаш можеше да ги хване с върховете на пръстите си и да ги пусне в устата си.
При водопада се напи и изми потта от тялото си.
Потърси добър път до върха и очите му избраха най-подходящия маршрут.
Стигна до друг корниз и когато се набра нагоре, спря и зяпна.
Знак!
Не можеше да има съмнение!
Точно пред очите му в скалата зееше черна цепнатина.
Пещера! Никога досега не я беше виждал.
Приближи бавно. Вътре можеше да има опасни създания. Мечки. Хора сенки.
Предпазливо пристъпи в прохладния мрак и огледа входа на пещерата дотам, докъдето стигаше слънчевата светлина.
Подът бе абсолютно чист. Стените бяха гладки. Той бе първият, който влиза тук. Заликува.
Това е пещерата на Тал!
Аз наистина ще бъда водачът!
Когато ми дойде времето, ще доведа клана си тук!
На следващия ден, когато слънцето се издигна високо в небето, Тал се върна в лагера.
Съобщи на хората си, че е чул предците да припяват и че е намерил нова пещера в скалите. Не разбираше защо всички сякаш бяха заети с нещо друго и сочеха към земята до лагерния огън. Жените плачеха.
Убоас изтича до Тал и го задърпа за ръкава.
Брат й Гос лежеше на земята и бълваше шантави, лишени от смисъл думи, от време на време размахваше ръце и крака и се мъчеше да удари всеки, който го приближи.
Тал поиска да знае какво се е случило и Убоас му каза.
Каменната купа на майка му била до огъня и от лъчите на слънцето и горещината на пламъците съдържанието й започнало да съска и да кипи. Сутринта Гос отишъл при нея и с типичното си любопитство потопил пръст и опитал червената течност. Харесала му и опитал отново и отново, докато брадичката му не се боядисала в червено.
После бил обладан от духове, крещял думи, които не се съчетавали помежду си. Тръшкал се и се удрял, но сега бил по-спокоен.
Тал седна до него, постави главата на момчето в скута си и докосна бузата му. Допирът го успокои и малките очи на Гос се отвориха.
Тал го попита как се чувства и му каза да не се бои. Обеща му, че ще остане с него, докато не се оправи напълно.
Малкото момче облиза устни и поиска вода. Не след дълго се надигна и посочи към купата.
Тал го попита какво точно иска и отговорът потресе онези, които бяха видели с очите си омагьосването му.
Гос искаше още от червената течност.
18.
Събота вечер
Любовницата на генерал Гатиноа беше на път да получи оргазъм или най-малкото съобщаваше по свой начин, че няма нищо против той да се замисли за свършване и да се изтърколи от нея.
Гатиноа разбра посланието и удвои усилията си. Потта изби и навлажни фините бели косъмчета по гърдите му, смесвайки се с нейната влажност.
Тя пъшкаше „А, а, а, а“ и ненадейно мобилният му телефон иззвъня с тон и ритъм, забележително подобни на нейните.
Гатиноа се пресегна към апарата, което я ядоса. Тя го отблъсна от себе си и зашляпа към тоалетната, розова, гола и ругаеща нещо под нос.
— Генерале, да не прекъсвам нещо? — поинтересува се Марол.
— Не, какво има? — попита Гатиноа. Не му пукаше особено, че не е свършил. Така или иначе беше станало твърде предсказуемо и досадно.
— Успяхме да влезем в сървъра на „Плантадженетикс“ и да се доберем до доклада, който доктор Прентис иска да предостави на професор Симар и професор Мелъри в понеделник.
— И?
— Много е обезпокоителен. Разбира се, резултатите са предварителни, но е направил някои доста задълбочени наблюдения. Определено е на път да открие още, стига да реши.