Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Да — прошепна тя. — Успях да доловя от въпроса ви какво ви е казал Робърт Стедлър за тях. Кажете ми, защо изобщо говорихте за тях?
Той видя леко раздвижване в горчивата й усмивка.
— Той ми разказа тяхната история като оправдание за вярата си в безсилието на човешката интелигентност. Даде ми ги като пример за разбитите си илюзии. Каза, че са имали способности, които човек може да очаква да променят хода на света.
— Нима не го направиха?
Тя кимна бавно и задържа главата си сведена за дълго, в знак на съгласие и почит.
— Онова, което искам от вас, госпожице Тагарт, е да разберете цялата злина на онези, които твърдят, че са се убедили от опит, че Земята е царство на злото, където доброто няма шанс за победи. Да проверят предпоставките си. Да проверят стандартите си за ценност. Да проверят — преди изобщо да са си позволили безсрамно да изрекат нещо за злото като необходимост — дали знаят какво е добро и какви условия изисква то. Робърт Стедлър вярва, че интелигентността е безсилна и че човешкият живот може да бъде единствено ирационален. Дали е очаквал Джон Голт да стане велик учен, готов да работи под заповедите на доктор Флойд Ферис? Очаквал ли е Франсиско д’Анкония да стане велик индустриалец, готов да произвежда по заповедите и в полза на Уесли Мауч? Очаквал ли е Рагнар Данешолд да стане велик философ, готов да преподава под заповедите на доктор Саймън Причът, че няма ум и че само силата има право? Дали това е бъдеще, което Робърт Стедлър би сметнал за рационално? Искам да обърнете внимание, госпожице Тагарт, че тези, които крещят най-силно за разбитите си илюзии, за провала на добродетелта, за безсилието на разума и немощта на логиката, са тъкмо онези, които са постигнали пълния, точен, логичен резултат от идеите, които са проповядвали — толкова безмилостно логичен, че те не смеят да го назоват. В свят, в който се проповядва несъществуването на разума, моралната оправданост на управление с груба сила, наказването на компетентните в полза на некомпетентните, жертването на най-доброто заради най-лошото — в такъв свят най-добрите трябва да се обърнат срещу обществото и да се превърнат в най-смъртоносните му врагове. В такъв свят Джон Голт, човек с неоценима сила на ума, остава общ работник; Франсиско д’Анкония, чудодеен производител на богатство, става пройдоха, а Рагнар Данешолд, човек на просветлението, става човек на насилието. Обществото — и доктор Робърт Стедлър постигнаха всичко, което защитаваха. От какво могат да се оплачат? Че Вселената е ирационална ли? Нима?
Той се усмихна — усмивката му изразяваше безжалостната нежност на увереността.
— Всеки човек изгражда света си по свой образ и подобие — каза той. — Той има силата да избира, но не и силата да избяга от необходимостта да прави избор. Ако се откаже от тази сила, той се отказва и от статута си на човек, и смилащият всичко хаос на ирационалното е резултатът, който ще постигне в сферата си на съществуване — и то по свой собствен избор. Който съхрани и една мисъл, неувредена от отстъпки пред волята на другите, който въплъти и една клечка кибрит или малка градина, изработени като образи в съзнанието му — той е човек, и то само в тези рамки, които пък са единствената мярка за неговата добродетел. Те — той посочи учениците си — не правеха отстъпки. Това — посочи долината — е мярката за онова, което са съхранили, и онова, което са… Сега мога да повторя отговора на въпроса, който ми зададохте, защото знам, че ще го разберете напълно. Попитахте ме дали съм горд с това, в което са се превърнали тримата ми синове. По-горд съм, отколкото някога съм се надявал. Горд съм с всяко тяхно действие, с всяка тяхна цел, и с всяка ценност, която са избрали. И това, Дагни, е целият ми отговор.
Той произнесе малкото й име с бащински тон, беше казал последните две изречения, загледан не в нея, а в Голт. Тя видя как Голт му отвърна с открит поглед, останал неподвижен за миг, като знак за потвърждение. Сетне очите на Голт се преместиха към нейните. Тя го видя да я гледа така, сякаш носеше неизказана титла, която висеше в безмълвието помежду им, титла, която доктор Акстън й беше дал, но не беше изказал на глас, и която никой от другите не беше уловил — тя видя в очите на Голт искрица на развеселеност заради нейния шок, на подкрепа, и — невероятно — на нежност.