Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Не обърна внимание колко бързо Голт извади бележник и молив и ги пъхна в ръцете й, тя ги грабна, сякаш очакваше да са там, сякаш даваше заповеди на строеж, където такива подробности не можеха да я забавят.
Нека само ви дам приблизителна представа за какво говоря. Ако забием диагонално пилони в скалата — тя скицираше набързо, действителната стоманена конструкция ще бъде дълга само шестстотин фута, ще отреже тази последна половин миля от спираловидните завои, мога да положа релсите за три месеца и… — Тя спря. Когато погледна нагоре към лицата им, пламъкът беше напуснал нейното. Тя смачка скицата и я хвърли настрани в червения прахоляк. — И за какво? — викна тя, а отчаянието избликна от нея за пръв път. — Да построя три мили коловоз и да изоставя трансконтиненталната система!
Двамата мъже я гледаха, по лицата им нямаше упрек, само израз на разбиране, почти състрадание.
— Съжалявам — тихо каза тя със сведени очи.
— Ако промениш мнението си — каза Франсиско, — ще те наема веднага. Или пък Мидас ще ти даде заем за пет минути, за да финансираш тази железница, ако искаш да я притежаваш.
Тя поклати глава.
— Не мога… — прошепна тя — още не… — Вдигна очи, уверена, че те познават същността на отчаянието й и че е безполезно да крие борбата си. — Опитах веднъж. Опитах да се откажа… Знам какво ще означава… Ще мисля за всяка положена траверса, за всеки клин… Ще мисля за другия тунел… и за моста на „Нат Тагарт“… Само да не бях чула за него! Да можех само да остана тук и никога да не разбера какво правят в компанията, никога да не науча накъде отива!
— Ще трябва да чуеш за това — каза Голт, безмилостният му, свойствен за него тон звучеше неумолимо, защото беше прост, лишен от всякаква емоционална стойност, с изключение на уважението към фактите. — Ще чуеш за всяка стъпка от последната агония на „Тагарт трансконтинентал“. За всяка катастрофа. За всеки спрян влак. За всяка изоставена линия. Ще чуеш за рухването на моста на „Тагарт“. Никой не остава в тази долина, освен по окончателен, съзнателен избор, основан на окончателно, съзнателно познаване на всеки факт, свързан с решението му. Никой не остава тук, като фалшифицира реалността по какъвто и да е начин.
Тя го погледна, изправила глава, знаейки какъв шанс отхвърля. Мислеше си, че нито един човек от външния свят би й казал това в този момент, мислеше си за кодекса, който обожаваше съшитите с бели конци лъжи като акт на милосърдие, и почувства пристъп на отвращение от него, видяла за пръв път цялата му грозота. Почувства и огромна гордост от непроницаемото, чисто лице на мъжа пред себе си, а той видя как тя се контролира строго по стиснатите й устни, макар те да бяха смекчени от напрежението на емоцията, докато тя отговаряше спокойно:
— Благодаря. Прав сте.
— Не е необходимо да ми отговаряте сега — каза той. — Ще ми кажете, щом решите. Има още седмица.
— Да — спокойно каза тя, — само още седмица.
Той се обърна, вдигна смачканата й скица, сгъна я прилежно я прибра в джоба си.
— Дагни — каза Франсиско, — когато претегляш решението си, мисли за първия път, в който се отказваш, ако искаш, но премисли всичко, свързано с него. В тази долина няма да се налага да се измъчваш, като поправяш покриви и строиш пътища, които не водят доникъде.
— Кажи ми — внезапно попита тя — как разбра къде съм тогава?
Той се усмихна.
— Джон ми каза. Разрушителят, помниш ли? Чудеше се защо разрушителят не е пратил никого след теб. Но го направи. Тъкмо той ме прати там.