Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Това беше само началото. По-нататък, с напредването на сутринта, настроението на Гиргис се влошаваше все повече. Още към осем часа и тримата му помощници — Бутрос Салах, Ахмед Осман и Мохамед Касри — вече се бяха появили и бяха отишли в кабинета му. Една от прислужниците съобщи, че е чула звук от разбито стъкло и крясък: „А ти твърдеше, че картата ще ни е достатъчна!“ Един час по-късно, в девет часа, някакъв майстор, който поправяше електрически контакт в долния край на парадното стълбище, за малко не бе повален, когато Гиргис профуча покрай него, без да спре да нарежда в мобилния си телефон: „Не ме интересува проклетото гориво! Продължавайте да търсите. Чуваш ли? Просто продължавайте!“
Гиргис ставаше все по-гневен, а обстановката все по-напрегната. В ранния следобед загърмяха вертолетни витла и хеликоптерът кацна на площадката в градината, близнаците слязоха и тръгнаха към Гиргис, който ги чакаше на моравата. Повечето служители вече знаеха, че нещо не е наред, и надничаха иззад прозорците на голямата къща, но само старият градинар беше достатъчно близо, за да чуе какво казва на близнаците господарят им.
— Намерете я! — кресна той. — Намерете и лентата, а на оная й извадете очите и я захвърлете в пустинята. Ясно ли е? Намерете тая кучка!
— Сега ще си намери изкупителна жертва — прошепна градинарят на помощника си, без да вдига глава от лехата, която почистваха. — Помни ми думите.
Същото си мислеха и всички останали, когато Гиргис влетя в къщата. Прислужниците, като рибки, бягащи от акула, се оттеглиха на безопасно разстояние, а той мина през вестибюла като вихрушка и тръгна по стълбището към кабинета си на най-горния етаж.
Всички, освен Адара Хауари. Тя беше на работа в голямата къща само от три дни и нямаше представа нито за собственика, нито за нрава му; беше просто благодарна, че си е намерила работа. За нея, като за шейсетгодишна вдовица, беше изключителен шанс да се устрои в такава прекрасна обстановка, пък било и само за петдесет пиастра на час — това изглеждаше като дар от самия Аллах. Адара от три дни чакаше случай да благодари лично на новия си работодател, да му каже колко е признателна за добротата му. И ето го — сега се качваше по стълбите право към нея, докато тя лъскаше перилата от тиково дърво на площадката на първия етаж. Беше срамежлива жена и не беше свикнала да се обръща към такива издигнати и важни личности. Мислеше обаче, че това е нейно задължение, затова, когато той стигна площадката, тя пристъпи към него, докосна с длан гърдите си и с боязлив глас смирено му благодари за вниманието към една стара вдовица. Гиргис не й обърна внимание и я подмина по коридора към кабинета си. Но насред път изведнъж спря, върна се с бързи крачки до нея и с всички сили я зашлеви през лицето.
— Не ми говори! — изсъска вбесено. — Ясно ли ти е? Никога не ми говори.
Адара Хауари стоеше смаяна, на бузата й се появи голямо червено петно. Мълчанието й, изглежда, го вбеси още повече и той я зашлеви още веднъж и й разкървави носа. Тя залитна към перилата; кръвта закапа по килима.
— Как се осмеляваш да ми говориш! — кресна той и сякаш целият му гняв и чувството му за безпомощност се съсредоточиха върху разтрепераната жена. — Как си позволяваш! Как си позволяваш!?
Удари я още един път, по слепоочието, измъкна пакетче влажни кърпички от джоба си и започна енергично да си бърше ръцете.
— И непременно почисти мръсотията си — продължи задъхано и посочи петната кръв по пода. — Ясно ли ти е? Искам мръсотията да я няма! Искам да стане съвършено чисто! Съвършено чисто!
Захвърли кърпичката си по разтрепераната и ужасена Адара Хауари и я остави да мълчи и да се чуди дали работата при Гиргис е наистина такъв голям дар.
30.
Кайро — кварталът на коптите
Като тананикаше „Какъв приятел ни е Исус“, любимия си химн, Моли Кирнан вървеше по криволичещите улички на Миср ал-Кадима, старата част на Кайро. Стигна протритите стъпала към черквата „Свети Сергий и свети Бакхус“ и заслиза по тях.
Обикновено се черкуваше в един малък общински параклис в квартала Маади, където бяха офисите на Агенцията на САЩ за международно развитие, организацията, към която работеше, и малкият й дом — едноетажна къща с две спални в сянката на жасминови дървета с огнени цветове. Днес обаче, 7 май, беше рожденият ден на Чарли и по този специален повод й се искаше да отиде другаде, на по-особено място. Затова дойде тук, в най-старата каирска черква — древна рушаща се базилика, построена, доколкото може да се вярва на легендите, на мястото, където самото Свето семейство някога се отбило да почине по време на пътуването си до Египет.