Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— На теория?
— Е, човекът трябва да е бил много зле накрая, така че е възможно да не е отчел координатите правилно. Така или иначе те ще ни отведат достатъчно близко, а след като попаднем в околността, няма да е трудно да открием мястото с вертолета дори и на тъмно. Ако всичко върви нормално, за това ще са нужни няколко часа, даже по-малко. В случай че се наложи да се върнат до Дакла за дозареждане, четири или пет. До сутринта. Със сигурност ще сме успели до сутринта.
На вратата се почука и се появи прислужник с бяло сако и чаша чай в ръка. Гиргис му махна, без да вдига глава. Човекът остави чашата на масата и си тръгна, без изобщо да вдигне очи от пода.
— А ако се намесят военните? — Гиргис вдигна вежди. — Гилфът е охраняема зона. Не искам да имам неприятности.
— Взети са нужните мерки — отговори трети глас, мек и ласкателен, на Мохамед Касри. — Генерал Зауи се оказа много услужлив.
— И е длъжен да бъде, по дяволите, след като му плащаме такива пари — изръмжа Гиргис, надигна чая и отпи.
След кратка пауза Осман се обади отново:
— А взети ли са нужните мерки за безопасност? Искам да кажа, че след толкова години ние не знаем в какво състояние е и как му се е отразила катастрофата. Наистина ще ни трябва специално оборудване и добре подготвени хора.
— Разполагаме с всичко това — отвърна Гиргис.
— Защото тук не става дума просто за партида оръжие. Няма как просто да го приберем в кашони и да го отнесем по въздуха. Тия неща…
— Разполагаме с всичко — повтори с по-твърд глас Гиргис. — С най-добрата техническа помощ.
— Разбира се, господин Гиргис — смотолеви Осман, усетил, че е прекалил. — Аз просто… просто исках да съм сигурен.
— Е, вече си — отсече Гиргис.
Отпи глътчица от чая, остави чашата на масата, попи устните си със салфетка и продължи:
— Остава само момичето. Доколкото знам, още не сме го открили.
Салах призна, че това е положението, но добави:
— Оставихме петима души в Дакла. Да не говорим, че имаме и тамошни приятели. Ако е там, непременно ще я открием.
— А полицията? — попита Гиргис. — А държавна сигурност?
— Свързах се с всички наши контакти — отвърна Касри. — Ако се покаже, ще ни уведомят веднага. Допускам, че нашата американка…
— Свързал си се — повтори Гиргис, продължи да трие уста, после сгъна внимателно салфетката и отсече: — Искам да я намерите. Дори картата да ни даде всичко, което ни трябва, искам да я намерите. Няма да допусна двайсет и три годишен труд да отиде по дяволите заради някаква повлекана, която бърбори насам-натам. Искам да я намерите и да я премахнете. Ясно ли е?
— Ясно — отвърнаха в един глас тримата му събеседници.
— Съобщете ми веднага, ако има нещо ново. — Телефонната линия изпращя — тримата затвориха едновременно. За миг Гиргис остана неподвижен, загледан в мониторите — несекваща мозайка от секс и насилие, — после се наведе над бюрото си:
— Записа ли всичко?
От слушалката долетя едва доловимо потвърждение. Беше невъзможно да се определи дали гласът е на мъж, или на жена.
— За това ще ми е нужна и твоята помощ — продължи Гиргис. — Ако американката се свърже с посолството…
Ново промърморване и линията замлъкна. Гиргис се вторачи в телефона с присвити очи. Облиза крайчето на устата си, сложи слушалката на вилката, изправи се и с чая в ръка излезе на балкона и погледна към декоративните градини, които се спускаха от имението му към Нил.
Вече двайсет години живееше тук, в луксозната колониална резиденция на предпочитания от богаташите нилски остров Замалек. Но дори и сега собственото му положение го удивляваше — че той, син на боклукчии и внук на презрени разносвачи на речна вода, днес живее в един от най-луксозните кайроски палати и дружи с египетския елит. От Маншиет Насър до настоящето, от продажби на евтина дрога по уличните ъгли до бизнес империя за много милиони долари — изминатият път беше наистина дълъг. Единствено фиаското с Гилф Кебир хвърляше сянка върху иначе бляскавата му кариера — тази сделка би трябвало да увенчае славата му, да е връх дори за неговите нескромни стандарти. И всичко това се бе провалило заради случайно влошилото се време.
Той се намръщи и устните му се свиха в сърдита гримаса. Това изражение обаче остана само за миг и чертите му отново се пренаредиха в усмивка.