Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Хвърли снимките върху картата, взе дистанционното и върна парчето. Стаята отново утихна, преди да се изпълни със звука на веселата инструментална увертюра. Прекалено много тайни. Той се захили — това беше историята на целия му живот…
28.
Дакла
Небето на изток бе започнало да порозовява и утринните птици вече чуруликаха в дърветата.
Фатима Гаруб вървеше с тежки стъпки към оазиса, полите на широкото й черно наметало се люшкаха. Едрата й фигура се движеше с учудваща за размерите си бързина. От време на време тя спираше, изплюваше се в пясъка, промърморваше ядосано нещо и продължаваше по пътеката, която се виеше през палмовите и маслиновите горички. Накрая се озова пред къщата на американката.
— Мръсница! — процеди тя, докато се изкачваше по стъпалата към входната врата. — Къде си го скрила? Какво си направила с моя Махмуд?
Вдигна юмрук, готова да потропа, но видя, че вратата е открехната. Изрита я и нахълта в хола.
— Хайде, хайде, знам, че си тука! Магарето и неговата уличница! Четиридесет години брак, а ето как ми се отплаща той!
Ослуша се, чертите й бяха изопнати от гняв и възмущение. Грабна една пластмасова лопатка за смет, оставена до вратата, вдигна я като оръжие над главата си и тръгна към голямата спалня.
— Не ме карай да те търся, Махмуд Гаруб! — изкрещя Фатима. — Чуваш ли ме? Защото повярвай ми, ако се наложи да влизам, за да те намеря, ще съжаляваш до края на живота си!
Беше стигнала до средата на хола, когато усети движение. Някакъв силует се появи на вратата на спалнята. Тя спря и зяпна от учудване.
— Захир Сабри? Господи, колко от вас е домъкнала тука онази!
— Нямам представа за какво говориш — озъби й се Захир, но се намръщи, защото явно не му беше приятно да го откриват така.
— О, напротив, много добре знаеш! — кресна Фатима Гаруб. — А на мене ми е ясно какво става тук! Пък и той винаги души наоколо. Като омагьосан! Те са го омагьосали… мръсните курветини! Махмуд! Махмуд! О, мой прекрасни Махмуд!
Тя започна да стене, да дърпа наметалото си, да блъска пластмасовата лопата в главата си. Със скоростта, с която дойде обаче, истерията й премина, а очите й се присвиха.
— Какво правиш тука?
Захир неловко пристъпи от крак на крак.
— Дойдох да видя госпожица Фрея.
— В шест сутринта?
— Донесох й закуска. — Той кимна към оставената на масата в хола кошница. — Заварих вратата отворена и влязох, за да се уверя, че всичко е наред.
— Слухтял си край къщата — отсече възрастната жена и обвинително вдигна пръст. — Душил си наоколо.
— Дойдох да се уверя, че всичко при госпожица Фрея е наред — повтори той. — Но нея я няма. И не си е лягала в леглото.
— Слухтял си и си душил — упорстваше тя и вече предвкусваше удоволствието от хубавата клюка. — Оглеждал си неща, които нямаш право да гледаш. Почакай, докато кажа на… Какво означава, че не си е лягала в леглото?
Захир отвори уста, за да отговори, но преди да успее да каже нещо, наскърбената съпруга започна да крещи отново, да разкъсва дрехите си и да се пляска по челото.
— О, боже, знаех си! Избягали са заедно. Тя е откраднала моя Махмуд! Махмуд, Махмуд! Малкият ми Махмуд!
Захвърли лопатката през стаята, извъртя се и — навярно с твърдото решение да тръгне по петите на избягалите влюбени — изфуча навън и остави Захир да клати глава и да се чувства видимо неловко.
29.
Кайро
Онези, които работеха за Романи Гиргис, усещаха кога ще избухне. Знаеха, че в тия моменти е по-добре да не му се мяркат пред очите, а ако не могат да избегнат това, да си държат главите смирено сведени и да не привличат вниманието към себе си.
Бурята се усещаше още от сутринта. Малко след разсъмване позвъниха на Гиргис по телефона и той се обади от терасата в задната част на къщата. Според стария градинар, който по онова време поливал саксиите с мушкато наблизо, разговорът го разстроил. Разстроил го сериозно, защото Гиргис започнал да крещи на събеседника си, да удря с юмрук по дървената масичка така силно, че чашката му с кафе се преобърнала и се строшила, като оставила грозно петно върху белите мраморни плочки. Градинарят по-късно разказа на свой приятел от готвачите, че не чул какво точно се казва, защото не посмял да надигне глава или да се приближи, но определено чул Гиргис да казва думите „оазис“ и „вертолет“. Както и нещо за черна кула и за някаква арка, но било възможно да не е чул добре.