Скритият оазис

Погледа още малко изнасилването, което стана изключително брутално и зверско, после хвърли поглед на часовника си, стана, излезе от стаята, мина по мраморния под на коридорите и тръгна по парадното стълбище към кабинета си на най-горния етаж. След този спектакъл щеше да има и други — съвсем млади момчета с опитна зряла жена, три момичета, момиче и куче. След това гостите щяха да бъдат отведени в персоналните си спални и да получат проститутки, наркотици, порнографски материали — каквото поискат, — а забавленията щяха да продължат до малките часове. Служителите му щяха да се погрижат за всичко това. А той си имаше друга работа. По-важни дела. По-важни дори от комисионата от двайсет процента върху десет милиона долара и четвърт.

На най-горната площадка спря да вдигне една трошица — проклети чистачи, не обръщат внимание на прецизността — и едва тогава мина по коридора и отключи вратата в дъното. Влезе в обширен, облицован с дърво кабинет. В една от стените бяха вградени монитори на вътрешната телевизия — всеки излъчваше картина от различни стаи в къщата. Гиргис седна зад бюрото, погледна отново часовника си, вдигна телефона, натисна бутона за усилване и постави слушалката на бюрото.

— Всички ли са по местата си?

Хората от другата страна на линията промърмориха, че са на мястото си и имат възможност за конферентен разговор. Бяха Бутрос Салах, дясната му ръка, Ахмед Осман, експертът по антиките, Мохамед Касри, адвокатът и човекът за връзка с полицията и службите за сигурност. Вътрешният му кръг, най-верните му съратници.

— Добре, да почваме — подкани Гиргис малката си група. — Бутрос?

Салах се покашля.

— Определено е бил вторият пилот — прозвуча гласът му: дрезгав и свистящ, глас на заклет пушач. — Проверихме подробностите от портфейла му и всичко съвпада. Изглежда, се е опитал да се измъкне пеша от пустинята.

— И е идвал откъм оазиса? — уточни Гиргис. — Доказано ли е това?

— В това няма никакво съмнение — обади се друг, по-колеблив глас: Ахмед Осман. — Абсолютно никакво съмнение. Знаехме къде е паднал самолетът и от последното радиосъобщение, но материалните останки го доказват напълно. Обреден обелиск със знака седжет, открит в близост до Гилфа — това може да е единствено Зерзура. Тук спор няма.

Гиргис кимна, сплете пръсти и попита:

— А лентата от фотоапарата?

Нова кашлица — Салах прочистваше гърлото си.

— Картата би трябвало да ни е достатъчна — просвистя гласът му. — В този момент близнаците търсят трупа му. Описанието, което им е дал бедуинският водач, е добро, а следите от камилите още личат, така че няма да е много трудно да го открият. А след като го намерят, просто трябва да следват по компаса обратната посока и по този начин да стигнат до Гилфа. На теория следите ще ни отведат право до самолета.