Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Бренан усети истинска физическа болка при думите му.
- Съмняваш се в мен след толкова векове?
Алексий поклати глава.
- Никога не бих могъл да се съмнявам в теб, приятелю. Но в момента си под влиянието на много могъщо проклятие и ние не знаем какво се случва с теб. Ако си помислил, че Тиарнан се опитва да те напусне...
Силната като менгеме хватка, стискаща гърдите на Бренан, бе достатъчна да подсили думите на Алексий.
- Но за съжаление си прав - призна си той.
- Никъде няма да ходя - намеси се Тиарнан, като прониза Алексий с поглед. - А и Бренан не се нуждае от конското ти, след като трябваше да се изправи срещу двама главорези в хотела и след това тук срещу още трима вампири убийци.
Алексий огледа периметъра.
- Ако са били трима, може да има още. Не мисля, че съвсем случайно са ви казали какво са намислили?
- Всъщност го направиха. Искаха двамата с Бренан да се върнем в хотела, но когато не се съгласихме на момента с плана им, решиха да ни принудят.
Бренан отново се напрегна при спомена за заплахите, които мъртвите вампири отправяха към Тиарнан.
- Не ги беше грижа дали ще ни оставят невредими и се страхувам, че нещо в цялостната стратегия се е променило.
Радостно чуруликане изпълни мрака и Алексий се усмихна.
- Тук сме - извика той и след миг Грейс се показа зад дърветата с изваден лък и стрела - готова да полети.
След това кимна на Тиарнан и Бренан и свали гарда.
- Когато си тръгвах, подучух останалите охранители да говорят за три вампира, които не са докладвали, така че отново ще изпратят група да ви търси - отбеляза тя. - Май е време да си обираме крушите.
Бренан се втренчи в нея, но Тиарнан му подсигури превода.
- Тя иска да каже, че трябва да се омитаме оттук, и то бързо.
Подкреплението е на път.
- Не мога да призова портала, само малко морска вода - призна Алексий раздразнено. - Не съм така силен с магията му, а и много рядко отговоря на повика ми. Капризната проклетия!
- Като цяло и аз, но сега със сигурност ще опитам - отвърна мрачно Бренан. Стисна ръката на Тиарнан и след това я пусна. Вдигайки двете си ръце към небето, призова портала. - Ако някога си чувал моя призив, нека да е сега. Нуждаем се от теб, за да ни отведеш до блестящия остров.
Отначало не се случи нищо, но те чакаха затаили дъх, изпълнени с надежда. След като измина цяла една минута, Бренан въздъхна силно и сведе рамене.
- Няма смисъл - започна да казва, но Тиарнан отново го хвана за ръката.
- Мисля, че грешиш - прошепна тя и му направи знак да погледне вляво от него.
Докато всички наблюдаваха, сребрист светлинен проблясък образува формата на дълга, права линия, която се разтегна и разшири, като стана три пъти по-голяма, докато в един момент блестящата овална форма се носеше спокойно на около половин метър от земята, достатъчно голяма, за да могат, макар и един по един, да преминат през нея.
- Получи се - изненада се Бренан, изпълнен с такова трогателно благоговение, което едва не го задави. - Порталът е разбрал, че трябва да защитя Тиарнан, затова отговори на моя зов.
- Любовта побеждава всичко - добави Грейс и погали корема си по странен начин, а Алексий започна да се смее и ги поведе през портала.
- Следващата спирка Атлантида ли е? - попита Тиарнан с тих и треперещ глас.
- Следващата спирка е Атлантида, моя смела жена-воин.
Все още хванал я за ръка, Бренан прекрачи портала, взимайки със
себе си жената, която можеше да промени всичко, на място, където изглежда нищо не се променяше.
О, богове, това можеше да се окаже изключително непредвидимо изживяване, но тя бе в безопасност и беше неговата истинска спътница, отредена му от самия Посейдон.
Нищо друго не беше от значение.
Глава 15
Лабораторията на Д-р Литън, под национален парк „Йелоустоун “
Девън оглеждаше главната лаборатория и тихомълком описваше пораженията от разрушенията. Оборудване за стотици хиляди долари - съсипано. Натрошено без надежда да бъде поправено. Месеци работа отидоха на вятъра. Той прескочи безжизненото тяло, облечено в окървавена престилка и се насочи към стола за основните експерименти. Пълна развалина. Кабели и шнурове, измъкнати от гнездата им, някои, от които все още изпускаха опасни искри. А самият стол беше изтръгнат от основата си.
Литън нахлу в стаята, но се спря на място, щом видя размера на щетите. Девън изпита леко удовлетворение, докато наблюдаваше как кръвта напуска лицето на доктора, и то придоби бледнота, конкурирана от всеки вампир.