Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Това е „Луиз Одьо“ — казваше тя. — Отделните листенца на цвета приличат на сърца. А това е „Фердинан Пишар“. В каталога пише, че цветовете му са драматично раирани, но в действителност райетата на всички чаршафи са драматични. О, а това е моята любимка. Госпожа „Джон Лейнг“. Единственият й недостатък е, че е англичанка. Тя е сребристо розова, наистина сребристо розова, много елегантна и ухае просто поразително. Когато цъфне, трябва да си забодете една в косата, сестра Каролине. Между другото, имате много хубава коса. За медицинска сестра.
— Благодаря — каза Изабел и за да отклони вниманието й, посочи към една японска роза, която беше плъзнала по един шпалир и оттам се бе покатерила върху покрива на къщата. — Как се казва тази роза?
— Тази се казва „Лунна светлина“. Говори се, че цветовете й ухаят като лавандула на лунна светлина, но истината е, че изобщо не миришат на нищо. Тайната е проста: когато лавандулата цъфти, всичко тук в Прованс мирише на лавандула, дори и кучето.
„Какво куче?“, за малко да попита Изабел, но реши отново да се въздържи. Може би някога в миналото си леля Жермен е имала куче.
Изабел напълно разбираше трудностите на старата дама с феномена време. В момента тя самата се затрудняваше да подреди случващото се в правилната последователност. Поглеждайки назад, изминалите дни й се виждаха едновременно и цяла вечност, и събрани в един-единствен миг. Сякаш преди сто години в един петък бе събрала нещата си и напуснала Фритьоф, дома си и целия си живот, а само миг по-късно бе намерила същите неща отново: нов живот, нов дом, нов мъж.
Все пак беше наясно, че това не е съвсем така. Макар да прекарваше дните и нощите — най-вече нощите — на крилете на щастието, беше й ясно, че нито е изоставила съвсем стария си живот, нито наистина е започнала нов. По някаква причина обаче не й се искаше да променя това неустановено положение. Да запретне ръкави и смело да се заеме да сложи всичко в ред. Да погледне напред, да разрита камъните от пътя си, да отметне един след друг проблемите — да действа като зрял човек. Най-напред да приключи достойно и разумно въпроса с Фритьоф, а после също така достойно и разумно да започне начисто с Корин — Божичко, та той дори не знаеше, че тя е омъжена!
Предполагаше, че и той се чувства като нея, защото макар всяка нощ да си лягаха един до друг — след като бяха лежали един върху друг по всички възможни и невъзможни начини, — не говореха за нищо, което бе встрани от техния памучно мек и розов пашкул на влюбеността. Корин никога не я питаше за живота й в Хамбург — може би подозираше наличието на съпруг там и на цяла армия изоставени деца, а тя, от своя страна, не любопитстваше за починалата му съпруга. Това беше някакво мълчаливо споразумение, както и фактът, че Изабел продължава да живее в „Ринкинкин“. Е, ясно беше, че това не може да продължава до безкрайност, и Изабел се боеше, че времето, когато трябва да се сложи край, никак не е далеч. Не че с Корин не си говореха за лични работи, напротив. Избягваха само точно определени теми. Една от тях беше Фритьоф.
През втората нощ Корин смутено хвърли на леглото пакет презервативи и каза:
— Вчера съвсем забравихме да говорим за това!
„И не само за това“, помисли си Изабел.
Тя се чувстваше виновна за своето нехайство, свързано с предпазването, за неконтролируемата си страст, но пък й беше хубаво. Не всякога можеш да изживееш страст, по-силна от разума. Поне на Изабел й се случваше за първи път. Сексът с Фритьоф винаги беше по необходимост. Не ужасен, не неприятен, но към него тя пристъпваше с нежелание. Правеше го заради Фритьоф, а и защото мислеше, че общото легло е част от една нормална връзка. Изабел не отдаваше своята липса на желание на липсата на фантазия у Фритьоф — чак толкова лошо не беше, — по-скоро винеше своята сдържаност и предпазливост.
Приятелката й Мони редовно ходеше на семинари по тантра — „Съвсем сериозно!“ — след които изнасяше на Изабел задълбочени лекции:
— Всичко е въпрос на овладяване на тялото. Оргазмът се научава.
На Изабел не й оставаше нищо друго, освен мъчително да се усмихне.
Очевидно беше вярно клишето, че трябвало да се появи правилният мъж, за да разбере тя, че е възможен див, изпепеляващ и разтърсващ секс. На Изабел й стигаше само един поглед на Корин и тя сякаш изгубваше съзнание от копнеж, а докосването му я разтапяше като ледена скулптура под слънцето. Не беше нужно да прави каквото и да е, да мисли, за каквото и да е — всичко се случваше от само себе си. И винаги усещаше, че прави нещата както трябва.