Познай кой се върна

22.

Ако стените на „W“ можеха да говорят…

В четвъртък вечерта, след вечерята в „Смит и Воленски“, престижно заведение за всякаква скара в Манхатън, което бащата на Спенсър често посещаваше, тя и родителите й тръгнаха бавно по застлания със сив килим коридор на хотел Стените му бяха покрити с лъскави черно-бели фотографии на Ани Лейбовиц, а въздухът ухаеше на смесица от ванилия и чисти кърпи.

Майка и говореше по телефона.

— Не, тя със сигурност ще спечели — промърмори тя. — Защо да не го резервираме още сега? — Тя млъкна, сякаш човекът от другия край на линията казваше нещо много важно. — Добре. Ще говорим пак утре. — Тя затвори телефона си.

Спенсър подръпна ревера на гълъбовосивото си сако „Армани“ — беше се облякла официално за вечерята, за да навлезе в ролята на номиниран за награда есенет. Запита се с кого ли говореше майка й. Може би планираше нещо невероятно за Спенсър, в случай, че спечели „Златната орхидея“. Някое превъзходно пътуване? Един ден като личен клиент на „Барнис“? Среща със семенния приятел, който работи в „Ню Йорк Таймс“? Спенсър бе умолявала родителите си да й позволят да работи в „Таймс“ като стажантка през лятото, но майка й не й позволи.

— Нервна ли си, Спенс? — Мелиса и Иън се появиха зад нея, като дърпаха еднакви карирани куфари на колелца. За жалост родителите на Спенсър бяха настояли Мелиса също да дойде на интервюто за морална подкрепа, а тя беше домъкнала и Иън. Мелиса вдигна една малка бутилчица с етикет „МАРТИНИ ЗА ВКЪЩИ!“

— Искаш ли една от тези? Мога да ти дам, ако се нуждаеш от нещо за успокоение.

— Добре съм — бързо отговори Спенсър. Присъствието на сестра й я караше да се чувства така, сякаш под сутиена й „Малиция“ пъплят хлебарки. Всеки път, когато Спенсър затваряше очи, си представяше как Мелиса започва да се върти притеснено, когато Уайлдън я пита къде са били двамата с Иън в нощта, когато Али изчезна, и отново чу гласа й: Човек трябва да е уникален, за да убие. А ти не си.