Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Карълайн се изчерви.
— Да. От „Направи си сам бижу“ III.
Червеникавокафявите очи на Мая се разшириха.
— И аз исках да се запиша в този курс, но нямам усет за цветовете. Всички камъни в тази гривна си подхождат толкова добре!
Карълайн сведе поглед към гравираната с позлата чиния.
— Не беше чак толкова трудно. — Емили можеше да почувства, че е силно поласкана. Продължиха да бъбрят за най-различни незначителни неща, за училище, за роузуудския воайор, за инцидента с Хана и за Калифорния — Карълайн поиска да разбере дали Мая познава някои от съучениците им, които са отишли да учат в „Станфорд“, където е приета да учи следващата година. Тофър се засмя на историята, която Мая разказа — за бившата й съседка в Сан Франциско, която имала осем дългоопашати папагала и карала Мая да ходи в дома й да се грижи за тях. Емили ги гледаше с раздразнение. Щом им е толкова лесно да харесат Мая, защо не го бяха направили по-рано? Какви бяха всичките онези приказки, че Емили трябва да стои далеч от Мая? Налагаше ли се да избяга от къщи, за да могат най-после да я приемат на сериозно?
— О, забравих да спомена — каза бащата на Емили, след като храната беше сервирана. — Направил съм резервация в Дък за Деня на благодарността.
— О, чудесно! — Госпожа Фийлдс грейна. — В същата къща ли?
— Съвсем същата. — Господин Фийлдс бодна едно мъничко морковче.
— Къде се намира Дък? — попита Мая.
Емили гребна с вилицата си от картофеното пюре.
— Това е един малък крайбрежен град на едно от островчетата в Северна Каролина. Винаги резервираме там къща за Деня на благодарността. Водата все още е топла и става за плуване.
— Може би Мая ще се съгласи да дойде с нас — подхвърли госпожа Фийлдс, като превзето попи устните си със салфетка. — Все пак ти винаги водиш по някоя приятелка.
Емили зяпна от изненада. Всъщност тя винаги беше водила приятел — миналата година бе завела Бей. Карълайн беше завела Тофър.
Мая притисна ръка към гърдите си.
— Ами… да! Звучи ми страхотно!
На Емили изведнъж й се стори, че фалшивите декоративни стени на ресторанта се приближават към нея и я притискат. Тя разкопча яката на ризата си и се изправи. Без да си прави труда да обясни, тя тръгна покрай групичката сервитьори и сервитьорки, облечени като героите от „Под наем“. Връхлетя в едната кабинка на тоалетната, облегна се на облицованата с плочки стена и затвори очи.
Външната врата на тоалетната се отвори. Под вратата на кабинката Емили забеляза тъпоносите обувки на Мая.
— Емили? — повика я нежно Мая.
Емили надникна през процепа на металната врата. Мая беше преметнала плетената си на една кука чанта през врата, а устните й бяха силно стиснати от притеснение.
— Добре ли си? — попита тя.
— Просто малко ми е лошо — заекна Емили, пусна водата, излезе и тръгна към мивката.
Стоеше гърбом към Мая, неподвижна и напрегната. Ако в този миг Мая я докоснеше, Емили беше повече от сигурна, че ще се взриви.
Мая протегна ръка, после отстъпи назад, сякаш усети настроението на Емили.
— Не е ли много мило, че родителите ти ме поканиха да дойда с теб в Дък? Ще бъде толкова забавно!
Емили изстиска голямо количество течен сапун в шепата си. Когато ходеха в Дък, Емили и Карълайн винаги прекарваха поне по три часа в океана всеки ден, сърфирайки по водата. След това гледаха анимационните филмови маратони по Картуун нетуърк, презареждаха и отново се връщаха във водата. Беше сигурна, че на Мая това нямаше да й допадне.
Емили се обърна с лице към нея.
— Това ми се струва толкова… странно. Миналата седмица нашите ме мразеха. А сега ме харесват. Опитват се отново да ме спечелят, изненадват ме с присъствието ти на вечерята, след това те канят на острова.
Мая се намръщи.
— И това не е добре?
— Ами да — изтърси Емили. — Или пък не. Разбира се, че не. — Нещата съвсем се объркаха. Тя се покашля и срещна очите на Мая в огледалото. — Мая, ако ти беше бонбон, какъв вид щеше да бъдеш?
Мая докосна кутията с кърпички за бърсане, която бе окачена точно в средата над плота с умивалниците.
— А?
— Ами според теб дали ще бъдеш „Майк и Айк“? Или „Лафи Тафи“? Или блокче „Сникърс“? Какво?
Мая впери поглед в нея.
— Ти да не си пияна?
Емили се загледа в отражението на Мая в огледалото. Кожата й с цвят на мед грееше. Покритите й с малинов блясък устни блестяха. Емили си беше паднала по Мая в мига, в който я зърна, и техните полагаха големи усилия да я приемат. Тогава какъв й беше проблемът? Защо всеки път, когато Емили се опитваше да си мисли за това как целува Мая, тя си представяше как целува Триста?