Обещанието на краля вещер

Разпознаван и винаги приветствай от стражите от Армията на Кървав камък, Мариаброн се озова на закуска с почитаемия генерал Данауей Бриджстоун Трант, брат на великия барон Трант, който бе стоял до крал Гарет по време на войната с краля вещер. Издигнал се предимно заради семейната репутация, а не толкова заради делата си, Данауей изпълняваше ролята едновременно на военен командир и кмет на еклектичната общност на Ваасанската порта и Скиталческата равнина.

Обикновено надменен и държащ се с превъзходство, Данауей не използваше подобни преструвки в разговорите си с Мариаброн Скиталеца. Славата на рейнджъра го бе направила повече от достоен да закусва с почитаемия генерал, вярваше Данауей, а това бе чест, която той пазеше за много малко хора.

Що се отнасяше до него, макар никога да не бе разбирал нуждата от повече от един прибор за хранене, Мариаброн знаеше как да играе играта на благородниците. Известният войн, често наричан Опитомителя на Вааса, бе вечерял неведнъж с крал Гарет и лейди Кристин в техния Двор в село Кървав камък и във втория им дворец в Хелиогабалус. Никога не бе харесвал претенциите и удостояването с благороднически титли, но разбираше практичността, дори нуждата от подобно класово разслоение в област, разделяна толкова дълго от конфликти.

Освен това разбираше, че подвизите му са го поставили в позиция да продължи да облагородява региона, както в този същия момент, когато преразказваше случилото се в Палишчук на пълничкия остаряващ генерал. След като разказа в подробности, Данауей повика племенницата си Елъри, за да се присъедини към тях.

Данауей въздъхна дълбоко и примирено и драматично размаха ръце, щом Мариаброн приключи с разказа си.

— Страхувам се, че проклятието на Зенги ще витае през целия ми живот и този на децата ми и на техните деца — каза той. — Тези дразнители не са необичайни, както изглежда.

— Нека се молим да не е нищо повече от дразнител — каза Мариаброн.

— Изминавали сме този път многократно — припомни му Данауей и ако беше притеснен, не го показа изобщо. — Трябва ли да ти напомням за статуята на величествен дракон, която нарасна до огромни размери в блатото северно от Дармшал и… какво? Потъна в блатото, ако не се лъжа.

— И да не забравяме обсипания със скъпоценни камъни колан, който бе открит от онзи беден младеж на северните склонове на Галенските планини — продължи генералът. — Да, откъде би могъл да знае, че обикновеният сив камък, около който бе открил колана и лекомислено бе захвърлил настрани, след като го бе закопчал, всъщност е магическият спусък за двадесет и петте омагьосани с огнени кълбета рубини, вложени в колана?

Ако не бяха свидетелите — неговите другари авантюристи, които го наблюдавали от близкия хребет — можеше никога да не узнаем, че е ставало дума за реликва от Зенги. От горкия човек не бе останало достатъчно, че да го разпознаят.