Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Планината се разтресе с необичайна ярост, толкова силно, че всички изпопадаха; нова колона дим разцъфна над кратера, а само на петдесетина метра под върха ѝ от десетина различни точки изригна стопена лава. Потече в ярки потоци по нанадолнището, сля се в широка огнена река и погълна сентарите. И да пищяха в агония, ревът на планината погълна писъците им.
Давока скочи на крака, вдигна високо ръце, сякаш да се окъпе в жежкия въздух, и подхвана напевно на лонакски:
— Като преброиш до двеста и двайсет след заник слънце на третия ден от шестия месец, Нишак проговаря и благославя южното лице на планината. Знай това и го помни добре, защото Нишак е най-щедрият сред боговете.
Спускането по северната страна на вулкана им отне почти цялата нощ. Тук пепелта беше по-малко и се ходеше по-лесно, както установи Лирна, но колкото повече се отдалечаваха от огнения пек на кратера, толкова по-студено ставаше, и скоро Лирна закопня за топлата си рокля.
Прислониха се на тесен корниз, който се виеше покрай основата на вулкана, с надвиснала отгоре скала, която да ги пази от поредния пороен дъжд, излял се от небесата. Давока за пръв път от дни им разреши да напалят огън — мъжете накършиха клонки от храстите, които растяха между скалите, друго за горене нямаше. Лирна се настани възможно най-близо до огъня, беше толкова измръзнала, че дори не се опита да заспи. Давока пое първия пост, а мъжете заспаха бързо — братята не помръдваха в съня си, Смолен се мяташе неспокойно. Давока седна на ръба на корниза, провесила дългите си крака над дълбоката пропаст, копието лежеше до нея.
— Ядосах се и съжалявам — каза ѝ Лирна през тракащи зъби. — Изрекох глупави думи. Не исках да обидя твоя бог.
Давока сви рамене и отговори на лонакски:
— Твоите обиди не значат нищо за Нишак. Той винаги е бил тук. И винаги ще бъде. Винаги, когато лонаките имат нужда от огън.
— Съж-жалявам също и за… — Лирна потрепна от студа и с мъка довърши изречението си — сестра ти. Такава смърт н-не бих пожелала и на най-върлия си… в-враг.
Давока се обърна да я погледне с присвити от тревога очи. Стана, приклекна до нея, хвана я за ръцете, после докосна челото ѝ.
— Много си студена, кралице.
Съблече кожения си елек, наметна с него раменете на Лирна, после се намести зад нея и я прегърна силно, с ръце и крака едновременно. Лирна беше толкова слаба, че не намери сили да възрази.
— Сестра ми е жива, Лиърна — прошепна ѝ на своя език Давока. — Моята сестра, която не ми е сестра. Усещам го. Беснее в мрака. Засега ѝ избягахме, но скоро тя пак ще ни намери. Каквото и да я е взело, избрало е добре, защото тя има велики умения.
— К-каквото я взело?
— Тя не винаги е била такава. Беше… не беше воин. Отличен ловец, да, Кирал означава дива котка на древния език. Проследяваше дивеча с такова умение и лекота, че мнозина я смятаха за целуната от боговете. Но никога не е търсила битка, дори срещу вашите хора. А после налетяла на една от големите маймуни, които обитават западните хълмове. Беше размножителният им сезон, а те освирепяват, ако сметнат, че нещо застрашава малките им. Кирал пострада жестоко. Мъчи се с дни, шаманът изглеждаше безсилен да ѝ помогне. Малесата ме освободи да остана при нея до края. Седях и я гледах, докато дъхът ѝ не секна окончателно. Тя умря, Лиърна, видях го с очите си. Срам ме е да го призная, но тогава плаках за сестра си, единствените сълзи, които съм проливала в живота си, но тя ми беше много скъпа. А после тя проговори, мъртва беше, но проговори. „Сълзите не подхождат на жена като теб, която охранява самата малеса“, така ми каза. Погледнах в очите ѝ, в живите ѝ очи, но не видях сестра си там. Нито тогава, нито след това.
— Ти… ще се биеш ли с нея… когато тя дойде отново?
— Ще ми се наложи.
— Ще я… ще я убиеш ли? — Главата ѝ се килна напред, очите ѝ се затваряха. Изтощението я надвиваше.
— Не! — Давока я разтърси, Лирна изстена жално. — Не заспивай сега — викна лонакската жена на езика на Кралството. — Заспиш ли, няма да се събудиш като съмне.
„Няма да се събудиш като съмне…“ А нима би било толкова лошо? Какво толкова беше постигнала в живота си? Безполезна неомъжена сестра на глупав крал, тръгнала на безумно приключение, за да търси доказателство за невъзможното? „Нерса умря, брат Хервил умря. Защо да не умра и аз?“
— Лиърна! — Давока хвана в шепи лицето ѝ и я разтърси. — Не заспивай.
Лирна вдигна рязко глава, мигаше сънено, сълзи от студ потекоха от очите ѝ.
— Обичаш ли съпрузите си?
Лицето на Давока се отпусна за миг в облекчение, после лонакската жена се разсмя.