Тайният портал
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-201-4
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тайният портал». Краткое содержание книги:
— В тези обувки ще пъхна лавандулови торбички, за да се отстрани по-бързо миризмата на кожа. О, а тази великолепна шапка… хм, май нещо й липсва. Може би трябва да й пришия сатенена панделка като допълнение към украсата. Но тогава пък може да се стори на лейди Ан претруфена и да я отблъсне! Ах, каква прекрасна бална рокля! Нямам търпение да я видя облечена в нея! Дано към нея да носи и белите дантелени ръкавици! И дано ми позволи да й направя прическа в стил „Венера“, която ще я направи да изглежда божествена, а не да прилича на ученичка!
Накрая повече не издържах и за втори път опитах да се добера до Себастиано. Но отново налетях на Мийкс, който ме информира с престорено съжаление, че негово благородие вече е напуснал къщата.
— Не му ли казахте, че искам да говоря с него?
— Милейди не ме натовари с тази задача — отвърна той високомерно.
Преглътнах яда си и отидох в утринната стая, за да убия времето си с четене. Но там вече беше Джейн и чистеше прозорците. В господарската стая се вихреше Седрик, който почистваше пепелта от камината. Вследствие на което отново слязох долу, за да се настаня удобно в библиотеката, но едва бях седнала върху канапето с книга в ръка, и нахълта мисис Фицджон. Тя се поклони и поиска да узнае с какво може да услужи на милейди (тоест на мен).
За малко да изтърся, че просто искам да бъда оставена на мира, но предпочетох да си замълча и я осведомих много любезно, че съм безкрайно щастлива. Вместо да се разкара, тя остана на мястото си и каза, че сега се удавала чудесна възможност да обсъдим менюто за следващата седмица. Като намекна, че това спадаше към най-важните задължения на господарката на къщата.
— А досега кой определяше какво ще се готви? — попитах я.
— Готвачката.
— Тогава спокойно може да продължи да го прави. Справя се чудесно. — Но в следващия момент осъзнах, че това изобщо не беше вярно. — Един момент, имам идея. Може да пропусне всички онези неща на шиш. Както и овнешкото месо и зайците. Не е нужно да приготвя и пъдпъдъци, фазани и шарани. И в никакъв случай да не готви вътрешности. Обичаме пилешко, пържоли и риба треска, но моля не и трите наведнъж. Като гарнитура към тях най-добре да има картофи и ориз. И много зеленчуци. Това е много по-здравословно от всичките онези месни ястия. А за десерт е достатъчен и един-единствен сладкиш. — След което допълних: — Ние винаги сме се хранили по-скромно в… ъъъ, Западните Индии.
Мисис Фицджон не направи физиономия, а продължи да изглежда все така начумерена.
— Може би е добре милейди да ми запише всичко това, защото накрая ще забравя указанията.
В крайна сметка свободният ми следобед се състоеше в това, да направя списък с моите и на Себастиано любими ястия. Но това изобщо не беше всичко, защото, когато връчих списъка на мисис Фицджон, тя ме уведоми, че градинарят иска да знае как да подреже чимшира, кълбовидно или конусовидно.
— По негова преценка — казах аз.
Икономката ме погледна потресено.
— Милейди, той никога не би се осмелил…
— Кълбовидно — прекъснах я.
След това тъкмо отново се настаних с Джейн Остин върху канапето, когато мистър Фицджон се появи със задължителния сребърен поднос, върху който бяха подредени различни съобщения. Първото, което отворих, представляваше изискана, изключително официална покана за бала в „Алмакс“, написана с мастило върху хартия с инициалите на лейди Еди-коя си — вероятно дебеланата, която Ифигения ми бе показала по време на разходката ни в Хайд Парк. После следваше цяла камара от сметки, всички за нещата, които двете е Ифигения бяхме купили днес — дори и за тези, които тя бе избрала за себе си. С това се изясняваше въпросът защо пазаруването й бе доставило такова голямо удоволствие.
Последното известие бе от граф Клевли, който снай-голямо уважениемолеше за позволение да ми направи официално посещение.