Гилдията на магьосниците

Въпреки това той винаги беше смятал, че мантиите и мечовете не се спогаждат добре. И без това имаше твърде много начини магьосниците да навредят на някого. Защо да се прибавя и още един способ, който не е магьоснически?

Двама магьосници, застанали на стъпалата, ограждащи арената, наблюдаваха внимателно. Ротан разпозна лорд Керин, приятеля на Фергън, и лорд Елбен, преподавател по Алхимия. И двамата бяха от влиятелния Дом Марон, също като Фергън. Ротан се усмихна. Учениците и магьосниците би трябвало да се отказват от съюзите и враждите на Домовете си, когато се присъединяват към Гилдията, но малцина го правеха.

В този момент Фергън извика един от учениците при себе си. Ученикът и учителят се поздравиха и си размениха поклони. Ротан затаи дъх, когато ученикът нападна, уверено размахвайки проблясващия си меч. Фергън пристъпи напред, мечът му направи неуловимо движение. Ученикът застина и погледна надолу – острието на Фергън се опираше в гърдите му.

– Изкушавате се да се присъедините към класа на лорд Фергън? – попита познат глас зад гърба му.

– На моята възраст, Разпоредителю? – Ротан поклати глава. – Дори и да бях трийсет години по-млад, не бих видял полза от това.

– Изостря рефлексите – рече Лорлън. – Казвали са ми, че е полезно за тренирането на дисциплината и концентрацията. Лорд Фергън има известна подкрепа сега, и е помолил да обмислим включването на боя с мечове в учебната програма.

– Но това ще се реши от лорд Болкан, нали?

– Отчасти. Предводителят на Воините трябва да внесе въпроса за гласуване пред Висшите магове. Ако и когато прецени, че трябва. – Лорлън разпери ръце. – Чух, че сте решили да дадете на търсачите почивен ден?

Ротан кимна.

– Работят ежедневно по много часове, понякога до късно през нощта.

– Последните четири седмици бяха тежки за всички вас – съгласи се Лорлън. – Има ли някакъв напредък?

– Не много голям – призна Ротан. – Не и през последната седмица. Всеки път, когато я засечем, се оказва, че се е преместила на друго място.

– Както и предсказа лорд Денил.

– Да, но ние търсим повторения в маршрутите й. Ако реши да се върне в някое от скривалищата, може да го открием по същия начин, както го направихме първия път, въпреки продължителната пауза между посещенията й.

– А нещо за онзи човек, който й е помогнал да избяга? Мислите ли, че е един от Крадците?

Ротан сви рамене.

– Възможно е. Той е обвинил лорд Джолън в проникване на негова територия, но е трудно да се повярва, че сред Крадците има лонмарец. Може просто да е телохранител на момичето и обвиненията му да са целели печелене на време, докато примами Джолън към капана.