Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Нищо чудно — като се има предвид как се държахте с него. Как така никой от вас не се сети да попита възможно ли е той да има нещо общо с изчезването на Алисън? Защото тогава щяхте да разберете, че това е невъзможно. Когато тя изчезна, Чарли беше у дома при мен. На това му викате алиби, нали? — додаде тя презрително.
— Сигурна ли сте? — попита Джордж, изпълнен със съмнение.
— Може да съм стара, но акълът ми е на място. Чарли дойде малко преди четири и половина и започна да бели картофи. Аз вече не мога да върша тази работа заради артрита, затова той ги бели. Всяка вечер, по едно и също време. Не е бил никъде с Алисън, беше тук, помагаше ми.
Джордж си пое дълбоко дъх.
— Можехме да си спестим много време, ако или вие, или Чарли бяхте счели за нужно да ни уведомите за това. Госпожо Ломас, в случаите с изчезнали деца първите четиридесет и осем часа са от изключително значение. А сега това време изтича и ние все още нямаме улика за местонахождението на момичето, което е ваша близка роднина. — Възбудата го накара да повиши тон. — Госпожо Ломас, кълна се, че ще открия Алисън Картър. Рано или късно ще разбера какво се е случило тук преди два дни. Ако за това се налага да претърся всяка къща в селото от покрива до основите, ще го сторя. Ако се наложи да прекопая всяка нива и градина в долината, ще го направя и пет нари не давам за вашите посеви и пашата на добитъка ви. Ако трябва да арестувам всеки един от вас и да го обвиня в съзнателно възпрепятстване на следствието, и това ще направя. — Той млъкна рязко, наведе се напред и продължи: — Кажете ми, мислите ли, че Питър Краудър има нещо общо с изчезването на Алисън Картър?
Тя поклати нетърпеливо глава.
— Доколкото знам, а можете да ми вярвате, че знам почти всичко, което става в Скардейл. Питър не е стъпил тук от края на войната до ден-днешен. Предполагам, че дори не е чувал за съществуванието на Алисън. А бих могла да се закълна върху Библията, че тя дори не е чувала името му.
Старицата стисна плътно устни, носът и брадичката й се сближиха като двата края на пергел с подвижни рамена.
— Не можем да бъдем толкова убедени в това. Момичето е ходело на училище в Бъкстън. Тя прилича на майка си. Не забравяйте, че госпожа Хокин трябва да е била горе-долу на годините на Алисън, когато брат й за последен път е бил около нея. За човек като него, изостанал в умственото си развитие, случайната среща с момичето би могла да отключи всякакви спомени.
Мама Ломас обгърна плътно гърдите си с ръце и завъртя категорично глава, още докато Джордж говореше.
— Не вярвам и това е — каза тя.
— И така, да продължаваме ли да разпитваме Питър Краудър, госпожо Ломас? — попита Джордж, този път с по-мек тон поради явното вълнение на старата жена.
— Ако той бе припарил в долината, всички щяхме да знаем. При това е бил на работа — допълни тя отчаяно.
— В сряда следобед ги пускат по-рано. Можел, е да дойде до тук. Госпожо Ломас, какво е сторил на времето Питър Краудър, за да бъде прогонен от селото?
— Това вече не засяга никого — каза тя твърдо. Очите й бяха присвити, като че ли огънят грееше силно като слънце по пладне.
— Трябва да знам — настоя Джордж.
— Не.
Томи Клъф се приведе напред, подпря лакти на коленете си, така че бележникът му се люлееше между прасците. Джордж завидя на способността му да изглежда невъзмутим дори по време на такъв напрегнат разговор.
— Мисля, че Питър Краудър не може да убие и муха — каза той. — За съжаление решенията не се вземат от мен. Опасявам се, че може да мине доста време, преди Питър Краудър да излезе на свобода. Жена като вас, госпожо Ломас, която не е стъпвала вън от тази отдалечена долина, надали има представа от това, което правят затворниците с мъже, за които се говори, че са сторили зло на деца. Това, което става в такива случаи, може да подлуди нормален човек. Случва се жертвите да се обесят на решетките на килиите си. Пият белина, режат вените си с ножове за масло, ако се намери някой достатъчно глупав да им ги даде. С вашия Питър ще се държат по-зле, отколкото с проститутка по време на война. Мисля, че не искате да му се случи такова нещо — нито вие, нито който и да било друг от Скардейл. Ако сте искали, щяхте да се погрижите за това още преди двадесет години. Вместо това сте го отпратили от селото. Оставили сте го да изгради някакъв свой живот. Какъв е смисълът да не се намесите сега и да го унищожите?
Речта му беше убедителна, но нямаше никакъв ефект.