Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Запита се дали футболната топка, която я удари по главата, не й беше повредила зрението. Или пък, дали онова, което си мислеше, че вижда, не беше мираж - някакъв трик на слънчевата светлина на късния следобед.
Тя се изправи на скалата, за да вижда по-добре.
Той просто изтръскваше водата от мократа си глава, но една бляскава пелена от ситни капчици сякаш кръжеше над него, извън него, разстилаше се, противно на законите на гравитацията по ръцете му.
От начина, по който водата трептеше на слънцето, изглеждаше сякаш той има криле.
1
Схващаш ли? - Б. пр.
Състояние на невинност
В понеделник вечерта мис София стоеше зад един подиум в предната част на най-просторната класна стая в сградата „Авгу-стин“, като се опитваше да разиграва театър на сенките с ръцете си. Беше свикала последно занятие за преговор за учениците от класа си по религия преди обичайния тест за средата на срока на другия ден, и тъй като Лус вече беше пропуснала занятията от цял един месец, предположи, че има много да наваксва.
Което обясняваше защо беше единствената, която изобщо се преструваше, че си води бележки. Никой от другите ученици дори не забелязваше, че вечерното слънце, което проникваше през тесните западни прозорци, проваля импровизираната постановка на мис София, напомняща за едновремешен фотоапарат с дървена кутия. А Лус не искаше да привлече вниманието към факта, че се опитва да внимава, като стане, за да дръпне прашните щори.
Когато слънцето докосна тила на Лус, тя изведнъж осъзна от колко отдавна седи в тази стая. Тази сутрин по време на часа по световна история беше гледала как утринното слънце проблясва като грива около оредяващата коса на господин Ко-ул. Беше изтърпяла задушаващата горещина в средата на следобеда по време на биологията при Албатроса. Сега беше почти вечер. Слънцето бе обиколило целия кампус, а Лус почти не бе ставала от чина. Усещаше тялото си толкова и твърдо като металния стол, на който седеше, а ума си - затъпял като молива, който се беше отказала да използва, за да си води бележки.
Каква беше тая работа с „театъра на сенките“? Да не би тя и останалите ученици да са на пет години?
Но после се почувства виновна. От цялото преподавателско тяло тук, мис София беше най-милата, дори онзи ден внимателно беше дръпнала Лус настрани да обсъдят колко е изостанала с писането на разработката за родословното дърво на семейството си. Наложи се Лус да се престори на зашеметена от благодарност, когато в продължение на един час мис София отново я „разходи“ през основните указания. Почувства се леко засрамена, но да се прави на тъпа беше далеч повече за предпочитане, отколкото да признае, че е била твърде заета да бленува за един определен съученик, за да посвети време на проучването си.
Сега мис София стоеше в дългата си рокля от черен креп, като сключи изискано палци и вдигна ръце във въздуха, подготвяйки се за следващото изпълнение. Отвън пред прозореца през слънцето премина облак. Лус отново насочи вниманието си към лекцията, когато забеляза, че на стената зад мис София внезапно се появи истинска сянка.
- Както всички помните от прочитането на „Изгубеният рай“ миналата година, когато Бог дал на ангелите свободно да изберат къде да останат - каза мис София, като си пое дъх в микрофона, закрепен на ревера й с цвят на слонова кост и разпери пръсти в съвършена имитация на ангелски криле - имало един, който пресякъл границата. - Мис София театрално сниши глас и Лус проследи как тя закриви показалците си нагоре, така че ангелските криле се преобразиха в дяволски рога.
Зад Лус някой промърмори: „Голяма работа, това е най-старият трик на света“.
От момента, в който мис София беше започнала лекцията си, изглеждаше, сякаш поне един човек в стаята апострофира-ше всяка дума, която излизаше от устата й. Може би защото Лус нямаше религиозно възпитание като останалите от тях, или може би защото съчувстваше на мис София, но изпитваше все по-силно желание да се обърне и да изшътка на заядливците.
Беше раздразнена. Уморена. Гладна. Вместо да тръгнат под строй на вечеря заедно с останалото училище, двайсетте ученици, записани в класа по религия на мис София, бяха уведомени, че ако ще присъстват на „избираемото занимание“ - печално погрешно название, уведоми я Пен - учебно занятие, храната ще им бъде сервирана в стаята, където се провеждаше занятието, за да се спести време.
Яденето - не вечеря, нито дори и обяд, просто късно следобедно похапване, което би могло да мине за всичко - беше стран-но преживяване за Лус, на която и без друго й беше доста труд-но да намери нещо, което би могла да яде, в наблягащата на месото столова. Ранди просто беше избутала в стаята една количка с потискащи сандвичи и няколко кани с хладка вода.