Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
Мъжът ѝ се усмихна, после рязко вдигна ръка — онази, в която сякаш стискаше нещо. Мараси понечи да реагира, да вдигне пушката. Но в същия момент, влакът неочаквано подскочи, сякаш някой бе дръпнал спирачката изведнъж. Мъжът изруга, залитна и се блъсна в стената, преди да падне на пода. Мараси успя да запази равновесие, но изпусна пушката.
Погледна мъжа, който се втренчи в нея с широко отворени очи, преди да се изправи с тромаво олюляване — един от краката му явно не беше здрав, — и да побърза да се измъкне от вагона. Накрая излезе на платформата отвън и затръшна вратата след себе си.
Мараси се загледа след него, объркана. Бе предположила, че се готви да извади оръжие, но това изобщо не се беше оказало вярно. Предметът беше твърде малък. Тя посегна да вдигне пушката си и се изненада, когато видя малко метално кубче със странни символи на пода до нея.
От предната част на влака долетя шум от стрелба. Мараси прибра странния предмет в джоба си и нарами пушката, решена да открие Уаксилий, както и — надяваше се — глупавата си сестра.
Затворил очи, Уакс почувства как металът се разгаря. Този пламък — успокояващ и познат. Металът беше неговата душа. В сравнение с него, леденият студ на реката не бе повече от капка вода върху клада.
Усети пушката в ръцете си. Чужда пушка, която не беше използвал никога, и все пак му бе позната — беше я опознал с помощта на сините линии, които водеха от него към цевта ѝ, спусъка, лостовете, куршумите вътре. Оставаха пет. Виждаше ги дори със затворени очи.
„Сега“, помисли си.
Отвори очи и изскочи от машинното отделение, като се Тласна напред шеметно. Прескочи тендера, нахлу в първия товарен вагон — който беше пълен с огромни купчини писма и колети, — и профуча през него като вихър. Изскочи на задната платформа на вагона и Тласна вляво и вдясно едновременно, и двамата разбойника, оставени на пост там, полетяха нагоре и встрани от влака, в двете противоположни посоки.
Тук релсите вървяха успоредно на реката. Уакс се Тласна нагоре, приземи се върху покрива на втория товарен вагон и забеляза обирджиите и устройството отгоре му. Друга, по-голяма група от тях се бе събрала на покрива на съседния вагон — онзи, който бяха обрали.
Уакс стреля с хладнокръвна точност и уби тримата бандити. Приближи се към „устройството“, което машинистът бе споменал — което представляваше просто голям сандък с динамит и взривен механизъм, свързан с часовник. Уакс изтръгна детонатора, захвърли го настрани, а после Тласна целия сандък и го запрати далеч от влака за всеки случай. Той потъна с плисък в реката.
Някой Тласна пушката и я изби от ръката му. Уакс се завъртя и видя едрия разбойник от преди малко да пристъпва с тежки крачки към него по покрива. Беше напуснал по-голямата група бандити на съседния вагон.
„Пак ли ти“, помисли си Уакс, изръмжа от яд и пусна колана с кобурите си, но го застъпи с крак, за да не го отнесе вятърът. Гигантът се затича към Уакс. Когато стигна съвсем близо до него, Уакс коленичи и измъкна топката на Ранет от колана.
Бандитът, естествено, я Тласна, и топката отскочи назад и настрани. Уакс стисна въжето здраво, уви го около крака на мъжа и дръпна силно.
Разбойникът се втренчи надолу, объркан.
Уакс Тласна топката и я запрати към групичка дървета с извадени кукички.
— Струва ми се, че това е твоята спирка.
Едрият мъж излетя от покрива, повлечен от въжето — чийто друг край вече се беше закачил за едно от дърветата. Уакс вдигна кобурите и се приближи към по-голямата група обирджии, брулен от силния вятър на покрива.
Бяха над десетима — а той не разполагаше с оръжия. За щастие, шайката беше заета да изхвърля един от собствените си хора от ръба на влака.
Уакс примигна изненадано. Но наистина правеха именно това — в следващия миг, един от бандитите бе изблъскан от покрива и падна в реката със силен плисък. Беше мъжът с бастуна. Някои от останалите го последваха, като скочиха в реката. Един от разбойниците, обаче, забеляза Уакс и посочи към него. Шестимата останали мъже го взеха на мушка.
После замръзнаха.
Уакс се поколеба, застанал с гръб към посоката на движение и вятъра. Мъжете не помръдваха. Не трепваха. Дори не мигаха. Уакс се прехвърли със скок на техния покрив, извади тапа от джоба си — от едното шишенце с метални стружки, — и я метна към тях.