Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Наистина ли си толкова равнодушна към чуждата мъка? — завъртя с укор глава лицемерът Селуянов. — Само си представи как този млад мъж и тази млада жена са живели заедно, обичали са се, отглеждали са децата си, градили са планове за бъдещето, може би са се канели да заминат през отпуска. Мислили са какво образование да дадат на децата си, как да ремонтират апартамента си, какво да подарят за рождените дни на приятелите си. И изведнъж — хоп! — всичко се е прекършило. Съпругата вече я няма, а младият вдовец е останал с децата на ръце. Дори не споменавам колко много страда, но има и други моменти. Например може да е работил на две или на три места, за да осигури семейството си, а сега какво ще прави, при положение че трябва да се грижи за децата и да ги гледа? Да напусне всички работни места и да умрат от глад ли? Или да наеме домашна помощничка? Но нали трябва да й плаща. Най-елементарният изход е да си намери нова жена, която ще гледа децата му и ще върти домакинството безплатно, но едва ли ще има много желаещи за тази роля! Затова той ще бъде принуден да се ожени, само че не по любов, и съвсем скоро този брак ще се превърне в мъчение. Децата ще ревнуват и ще изпадат в истерия, това ще се превърне в морална травма за тях, баща им също ще се измъчва до необичаната, но нужна жена, а след петнайсет-двайсет години всичко това ще се превърне в истинска трагедия за него. Студеният престорен брак ще изсмуче всичките му сили, жена му също ще се чувства необичана и ще се превърне в истерична или свадлива лелка, а децата ще се постараят да ги напуснат колкото се може по-бързо, защото за тях ще е непоносимо да живеят в такава атмосфера. И никога няма да изпитат благодарност към баща си за това, че той е съсипал живота си заради тях. И накрая този вдовец ще се окаже изоставен от всички и необичан от никого. А само преди седмица всичко е било прекрасно и му се е струвало, че му предстои дълъг и щастлив живот с любимата му жена и с чудесните му дечица…
Селуянов разсъждаваше бавно, обяснявайки надълго и нашироко и следейки зорко реакциите на спътницата си. След като разбра, че няма да го накара да върви по-бързо, Галя закрачи до него с вид на великомъченица и демонстративно гледаше настрани, без изобщо да се включва в разговора. Но в крайна сметка не издържа.
— Млъкни най-сетне! — изкрещя му грубо тя. — Не искам да чувам нищо за този вдовец!
На Селуянов не му струваше кой знае какви усилия да изобрази обида, вместо ловко да поведе по-нататъшния разговор, така че, когато стигнаха до колата му, Галя сухо каза:
— Знаеш ли, не искам да ходя на ресторант. Закарай ме вкъщи, уморих се.
Николай изпълни молбата й с удоволствие, като едва успяваше да запази киселата си физиономия. На него също не му се ходеше кой знае колко в този ресторант. А пък, ако трябваше да бъде съвсем честен, изобщо не му се ходеше никъде. Вкъщи го чакаше Валя, която бе прекрасна домакиня, и вечерята, приготвена от нея, щеше да надмине всеки ресторант. Валюша — неговият слънчев лъч, неговото любимо момиче, което той срещна, когато бе на път почти окончателно да се пропие. Валюша, заклетата автомобилна състезателка и родената жена на милиционера, беше готова да чака Николай от работа чак до сутринта, като периодично притопля вечерята, за да е готова за ядене във всеки момент. Преданата и любяща Валюша, която беше тъничка като тръстика, с кръстче, което можеше да обхване с пръстите на едната си ръка, и с крака, които започваха чак от врата й. Разбира се, не можеше да сравни Валюша нито с Галя, нито с никого.
Селуянов вече разбра, че няма защо да се среща повече с Галя, но му се щеше да добави един завършващ щрих към общата картинка, та да е сигурен. И той леко промени маршрута.
— Няма да минем през „Садовое колцо“, в момента задръстванията там са страшни, ще се опитаме да заобиколим по пресечките — каза той и след кръстовището продължи направо, вместо да завие наляво.
Когато наближиха площад „Красние Ворота“, той направи още няколко маневри и излезе право на улицата, на която живееше Дударев. Точно на мястото, на което преди време стоеше виолетовата „Шкода Фелиция“, моторът на Селуянов спря. Николай отвори капака и започна да се преструва, че поправя нещо. Самообладанието на Галина не издържа дълго. През първите три-четири минути тя поглеждаше нервно към входа на блока, а след това изскочи от колата и затръшна яростно вратата.
— Само кретен като теб може да вози дама със счупена кола. Оправяй си я до утре, ако щеш, а аз ще хвана такси.
Николай размаха мръсните си ръце във въздуха и й изпрати въздушна целувка.
— Приятен път, принцесо! Потърси си някой глупак с лимузина, те много обичат да возят красавици като теб.