Шпионите на Собек [bg]

— А причината за това? — любезно попита Амеротке.

Куфу взе красиво избродираната кесия от пояса, увит около кръста му, и разклати съдържанието й, а после извади и подаде на Амеротке три скарабея.

— Аритите! — възкликна съдията. — Изпратени са и на вас?

— Двата бяха намерени в моята стая — отговори Куфу. — Третият — при Матайа. Аритите явно са ни набелязали за жертви. Господарю, какво можем да направим?

— Нищо — отговори Амеротке. — Захванете се с обичайните си задължения. Вземете максимални предохранителни мерки, бъдете благоразумни и много внимателни. Сериозно ви съветвам да не ходите в града. Тук поне ще има някаква сигурност — каза той и се обърна към Матайа. — Трябва да видя вашия Дом на книгите. Искам да прегледам документите, които е проучвал Имотеп. Ще бъде ли възможно?

Тя се усмихна и се съгласи.

— А тази нощ, господарю — каза Куфу, — ви каним да бъдете гост на специална вечеря. Тялото на Имотеп вече е готово за последното му пътуване в Далечния запад. Поканил съм членовете на домакинството му — Пармен, Неферен, Рахмел и Сихера, на погребален банкет тук. Мисля, че е подходящо за случая — засмя се нервно той. — Това ще отвлече малко мислите ни от всички проблеми.

Първожрецът с мъка се изправи на крака и прошепна на съпругата си да го последва. Амеротке ги гледаше как си тръгват. Истинска ли беше тяхната тревога? Този въпрос не му даваше мира, макар че почти можеше да помирише страха им. А и защо биха подкрепяли аритите? Върховен жрец в тавански храм? И съпругата му?

— Господарю, а Домът на книгите?

Амеротке се обърна.

— Да, госпожице.

Последваха главната хесета през площади и градини. Неколцина наемници направиха кордон около тях. Матайа обясни, че господарят Куфу ги е довел в храма за охрана — яки, плещести и набити мъже, облечени с кожени престилки и подплатени елеци, обшити с метални пластини. Бяха въоръжени със сопи и криваци и въдворяваха ред сред стичащата се на рояци тълпа от посетители. Най-сетне Матайа отведе Амеротке и Шуфой встрани от главния поток на множеството. Домът на книгите се издигаше в свой собствен закътан двор; хубава едноетажна сграда, намираща се под надзора на двама писари, които бяха по-древни дори от ръкописите, които пазеха. Храмовата документация и целият архив се съхраняваха в кожени тубуси, ракитени кошове и резбовани сандъци в пристройка с дълбоки подземия. Библиотеката представляваше дълга зала с висок таван, с множество прозоречни отвори, които пропускаха достатъчно светлина и въздух за писарите и учените, които седяха под тях и работеха или обядваха върху писалищата си.