Среднощният диамант [bg]

Щом започна истинската дейност на Бляскавия двор, бях обзета от смесени чувства. От една страна, посрещах на драго сърце откъсването от апатията, в която бяхме изпаднали. Но това означаваше също и че трябваше да се изправя лице в лице с бъдещето, което се опитвах да избегна. Вече не можех да позволя Тамзин да бъде центърът на мислите ми.

Технически все още бяхме в траур, когато започнаха да се появяват потенциалните кандидати. Джаспър и Чарлс бяха дали ясно да се разбере от всички, че ще бъдем официално „на пазара“ едва след встъпителния ни бал, но и не отпращаха мъже, които твърдяха, че само искат да отправят вежливи запитвания. Някои от тези мъже наистина се отбиваха от най-общо любопитство — искаха да разберат цените, какви качества да очакват от нас и т. н. Други мъже обаче бяха присъствали на пристигането ни и вече си бяха набелязали определени момичета, към които проявяваха интерес.

Скривалището ми на площадката вече не ми вършеше работа, когато съквартирантките ми от къщата осъзнаха, че оттам имаше гледка към салона, където тримата Торн приемаха посетителите си. Неспособни да устоим, всички се скупчвахме развълнувано на групичка, за да подслушваме разговорите долу. Всяко момиче се надяваше да чуе да споменават името му, а освен това искаше да разбере какви са изгледите на всички останали. С престорен гукащ тон споделяха помежду си кой изглеждал най-красивият, най-романтичният. Аз ли? Аз преценявах кандидатите много по-хладнокръвно, като се опитвах да определя кой може да ми създава най-малко неприятности и да ми даде най-голяма свобода.

Освен това бях запленена, виждайки тримата Торн по време на работа. Продажбите и хваленето на „стоката“ им бяха в кръвта — дори на благодушния Чарлс. Тримата се редуваха да ръководят тези срещи, макар че понякога повече от един представител на тримата Торн посрещаше някой мъж. Обичах най-много тези срещи, защото кандидатите никога нямаха шанс.

Един мъж, който беше имал лошия късмет да се изправи едновременно пред Седрик и Джаспър, специално привлече вниманието ми — защото беше в списъка на Грант.

Казваше се Теодор Крафт. Беше натрупал състояние, като ръководеше многобройни дестилерии в Денъм и съседните колонии. Менторът на Грант, Сайлъс Гарет, беше започнал да го проучва точно преди Грант да замине. Очевидно Крафт правеше странни по време — и будещи подозрение — пътувания, за да навести владенията си: пътувания, които човек с неговите средства вероятно дори не трябваше да предприема лично.

Наведох се напред, докато Седрик настойчиво го канеше да седне. Теодор беше як и набит мъж, оплешивяващ на слепоочията и облечен така, че да впечатлява хората. Интересуваше се от Беатрис, едно момиче от Гътшайър, и не се опитваше да скрие защо я иска.

— Харесвам блондинки — заяви той. Тъй като никой не знаеше нищо за нас освен как изглеждаме, привлекателността беше до голяма степен единствената причина, поради която един мъж можеше да прояви предпочитание към някоя от нас. Много от тях се опитваха да измислят по-задълбочени причини, казвайки неща от рода на: „Изглежда, сякаш работи усърдно“. Но ние знаехме истината.