![Третият близнак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/4/tretiyat-bliznak-bg-download.jpg)
Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
Лайза тактично се намеси:
— Трябва да започваме, доктор Ферами. Имаме много работа.
— Права си.
— Обикновено със затворниците се разговаря през решетка — обясни Темойн. — Вие специално настояхте да бъдете в една стая с него и аз имам заповед отгоре да ви разреша. Въпреки това настоявам да помислите още веднъж. Той е буен и опасен престъпник.
Сърцето на Джийни затрептя от тревога, но външно тя остана съвсем хладна.
— С нас през цялото време ще има въоръжен пазач.
— Разбира се, че ще има. Но щях да се чувствам много по-спокоен, ако между вас и затворника имаше решетка. — Той се ухили неприятно. — Не е задължително човек да е психопат, за да не устои на изкушението да пипне две такива привлекателни момичета като вас.
Джийни рязко се изправи.
— Много съм задължена за загрижеността ви, господин директор, но имаме да свършим някои работи, като например вземане на кръвна проба, правене на снимки на затворника и други неща, които не могат да се правят през решетки. Освен това някои части от интервюто ни са интимни и мислим, че само ще развалим резултата от него, ако оставим помежду ни каквато и да е бариера.
— Е, добре, дано се оправите. Ще ви придружа до килиите.
Те прекосиха нажежения двор и влязоха в двуетажна бетонна сграда. Охраната отвори желязната врата и ги въведе вътре, където бе също толкова горещо, колкото и отвън.
— Оттук нататък грижата за вас ще има Робинсън — каза Темойн. — Ако нещо ви потрябва, момичета, само викнете.
— Благодаря, господин директор — отвърна Джийни. — Благодаря за съдействието.
Робинсън бе успокояващо висок чернокож мъж на около трийсет години. В закопчания кобур на кръста му имаше пистолет, а от другата страна висеше внушителна на вид палка. Той ги въведе в малка стая за свиждане с маса и половин дузина столове, наредени един в друг. На масата имаше пепелник, а в ъгъла на стаята — охладителна машинка за вода. Нямаше прозорци.
— Пинкър ще дойде всеки момент — каза Робинсън.
Той помогна на Джийни и Лайза да подредят столовете около масата, после всички седнаха.
Минута по-късно вратата се отвори.
16.
Берингтън Джоунс се видя с Джим Прус и Престън Барк в „Монокъла“, ресторант близо до сградата на Сената във Вашингтон. Това бе място, където винаги се срещаха познати хора — конгресмени, политически консултанти, журналисти, помощници. Берингтън бе решил, че няма смисъл да се правят на дискретни. И тримата бяха известни, особено сенатор Пруст с плешивата си глава и огромния си нос. Ако бяха седнали в някое забутано ресторантче, репортери можеха да ги засекат и да коментират в печата защо тези трима приятели провеждат срещите си тайно. По-добре да седнат някъде, където ще ги видят поне трийсет души, всеки ще си помисли, че те просто обсъждат поредния ход в бизнеса си.
Целта на Берингтън беше да запази интереса на „Ландсман“ към сделката. Тя и без това си беше рисково начинание, но намесата на Джийни Ферами го бе направила и опасно. Но другата алтернатива бе да се откажат от мечтите си. Щеше да има само един шанс Америка да се върне към старите си традиции на расово единство. Още не бе твърде късно… Идеята за уважаващ законите, богобоязлив и любящ семейството си бял американец би могла да стане действителност. Да, но те вече бяха по на шейсет, втори такъв шанс едва ли щеше да има.
Джим Пруст бе голяма личност — гръмогласен и безцеремонен, — но въпреки че често дразнеше Берингтън, обикновено можеше да бъде убеден. Човекът с фините маниери, Престън, бе по за предпочитане, макар че и той бе упорит.
Берингтън имаше лоши новини за тях, затова веднага след като поръчаха, подхвана:
— Днес Джийни Ферами е в Ричмънд, за да се види с Денис Пинкър.
Джим се намръщи:
— Защо, по дяволите, не я спря?
Гласът му бе дълбок и грапав от годините, прекарани в крещене на заповеди. Както винаги, невъздържаните му маниери подразниха Берингтън.
— А какво трябваше да направя, да я вържа ли?
— Ти си й шеф, нали?
— Това е университет, Джим, а не шибаната ти казарма.
— Нека не викаме, момчета — намеси се Престън. Носеше тесни очила с черни рамки, беше с този модел от 1959 и Берингтън бе забелязал, че той отново се връща на мода. — Знаехме, че това рано или късно ще стане. Аз предлагам да вземем инициативата и веднага да си признаем.