Конан Непобедимия [bg]

Шестнадесета глава

Разположен върху златния си змийски трон, Аманар наблюдаваше четирите танцьорки, които извиваха гъвкавите си тела върху украсения с мозайка под, за да го развличат. Бяха съвсем голи, ако не се брояха златните звънчета, привързани към глезените и китките им. Те се въртяха и гърчеха в див унес, изпотени от страх да не го разочароват. Подрънкването на звънчетата отмерваше ритъма на флейтите, а четиримата музиканти, мъже от човешката раса, свиреха, забили погледи в земята. В централната кула на крепостта биваха допускани само неколцина слуги човеци и на никого от тях не бе разрешено да вдига поглед от пода.

Аманар изпитваше опиянение от страха, който излъчваха телата на четирите жени. Насладата, която ужасът им му доставяше, бе дори по-голяма от онази, с която го даряваше безсрамно изложената на показ сочна плът. Петото момиче, Ясмийн със златистите очи, беше първата, която сред ужасни писъци бе дадена на Сита — заплахите създаваха по-силен страх, след като момичетата предварително знаеха съдбата си. Ясмийн някак бе успяла да пререже гърлото си с меча на съществото С’тара.

Магьосникът опита всичко, за да я задържи жива и годна да бъде принесена в жертва на Морат-Аминее, ала извлече твърде малко удоволствие от нея поради бързината, с която настъпи смъртта й. Е, вече беше взел предпазни мерки, за да е сигурен, че подобно нещо няма да се повтори. Аманар наблюдаваше с премрежени очи как робините танцуват в негова чест.

— Господарю?

— Да, Сита? — каза магьосникът, без да отмества поглед от момичетата. Съществото С’тара — телохранителят с огромни мускули — стоеше приведено от едната страна на трона. Алените му очи жадно следяха танцьорките.

— Картата, господарю. Тя проблясва.

Аманар стана от трона и излезе от стаята, следван по петите от Сита. Девойките продължиха да танцуват. Той не беше дал заповед да престанат и те не смееха да спрат, без да им е изрично наредено.

Близо до тронната зала имаше малка стая, в която бяха оставени само два предмета. Първият бе сребърно огледало, окачено върху сивата каменна стена. Вторият бе по-интересен. Поставен в полирана дървена рамка, подпряна на отсрещната степа, сияеше прозрачен лист кристал, върху който беше гравирана картата на планините, заобикалящи централната Кула на крепостта. В кристала проблясваше червена светлина, която бавно се движеше през една долина, където Аманар бе поставил свои стражи. Животните не предизвикваха тревога, нито неговите подчинени същества С’тара. Само хората караха картата да излъчва проблясващата червена светлина.