Конан Непобедимия [bg]

— Как? — изпищя пронизително демонът.

— Не си играй с мен! — озъби се Аманар. — Да не мислиш, че не зная? Щом се намираш достатъчно близо до обикновения простосмъртен и го чуваш какво приказва, значи чуваш и неговите мисли. По-добре престани да ме поставяш на разни изпитания. Знаеш, че с мен няма да успееш.

Демонът гневно изтрака с кривите си животински зъби.

— Зат тръгва! — И със страхотен гръмотевичен трясък съществото мигновено изчезна. Вятър разлюля одеждите на Аманар, когато в петолъчната звезда вихрено се втурна въздушен поток.

Магьосникът изтри ръце, сякаш бе докоснал унизителна вещ, и отново обърна поглед към огледалото. Известно време образите в него продължаваха да яздят, после изведнъж един от мъжете посочи нещо високо в облаците. За миг лицата им останаха вцепенени от ужас. Мнозина вдигнаха арбалетите си и стреляха към небето.

В стаята се чу изщракване; маймуноподобният демон се появи и сви криле. Държеше една стрела от арбалет.

— Опитаха убият Зат — изкиска се той и презрително добави: — Със стомана. — Демонът продължи да се забавлява, като промуши стрелата през кокалестата си ръка. Тя не остави никаква рана след себе си.

— Какво стана с онова, за което те изпратих? — запита Аманар.

Демонът го изгледа свирепо, после отговори:

— Голям мъж се казва Конан. Жената е Карела, викат й Червена каня. Идват за медальони и за едно момиче. Пусни Зат!

Аманар се усмихна на образите в огледалото, които се бяха съвзели след срещата си със Зат и продължаваха да яздят. Любимият крадец на Келт, а и прославената главатарка Червената каня наведнъж! Какъв улов! При това тя беше със своята банда. Имаше много начини, по които можеше да използва тези човешки същества.

— Пред тези хора — каза той на демона, без да снема поглед от огледалото, — върви един от моите слуги С’тара. Той е ранен, но е все още жив. Можеш да се нахраниш с него. Хайде, върви. — Усмивката на магьосника съвсем не беше приятна.