![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Права беше, помисли си Диего, ала нищо от това нямаше да помогне на Кийрън, който се давеше в собствената си кръв.
Заклех се да го защитя. Диего посегна към брадвата си само за да си даде сметка, че я няма. Видя Зара да присвива очи и се обърна — Дивя беше извадила меча на Раян от ножницата му и го беше насочила срещу Кохортата.
— Достатъчно — заяви тя. — Престанете, всички. Особено се срамувам от теб, Ануш — добави, хвърляйки мрачен поглед на братовчед си. — Знаеш какво е да се отнасят несправедливо с теб. Когато майка ти научи…
Ануш пусна Кийрън, блъскайки го напред. Той се строполи на ръба на езерцето със стон на болка.
Дръпни се от водата, помисли си Диего, но Кийрън очевидно беше ранен — остана коленичил на мястото си, замаян и борещ се за въздух.
— Просто искахме да се позабавляваме малко — възропта Ануш.
— Какво ще направиш, Дивя, ще ни нападнеш ли? — попита Саманта. — Само защото се позабавлявахме малко?
— Тече му кръв — каза Диего. — Това е повече от „да се позабавляваме малко“. И какво ще стане, ако го убиете? Наистина ли искате да се оправяте с последиците? Той е син на краля на тъмните елфи.
Между членовете на Кохортата премина недоволен ропот. Очевидно не бяха помислили за това.
— Добре де — каза Зара, — разваляте ни удоволствието. Разбрах обаче, че е тук и се крие в стаята — рече тя на Диего. — Видях издълбан жълъд на пода. Така че вината е твоя. Ако не го беше довел тук, нищо от това нямаше да се случи.
— Стига вече, Зара — заяви Дивя, все така с меча в ръка. — Диего, върви да вземеш Кийрън.
Диего пое през стаята.
— Защо сам не погледнеш във водата, Росио Росалес? — подхвърли Мануел. — Ако мислиш, че душата ти е толкова чиста. Би трябвало да бъде безболезнено за теб.
— Càllate la pinche boca9 — сопна се Диего, почти беше стигнал до Кийрън, който кашляше, а по устните му имаше кръв.
Понечи да го изправи, когато Мануел се раздвижи с бързината на змия, сложи стъпало върху гърба на Кийрън и го изрита във водата. Диего се хвърли напред и го сграбчи за ризата, но не преди лицето на Кийрън да се потопи във водата. Диего го издърпа, кашлящ и борещ се за въздух, и се опита да го изправи на крака. Кийрън се олюля и Раян го улови.
— Просто се махайте. — Саманта се отправи към тях. — Когато инквизиторът научи за това…
— Саманта! — извика Джесика уплашено, ала беше твърде късно.
Саманта се подхлъзна на мокрия ръб на басейна и цопна във водата с вик.
— В името на Ангела. — Дивя отпусна меча с широко отворени очи. — Тя…
Саманта изскочи над повърхността с писък. Беше ужасен писък, сякаш умираше или гледаше как някой, когото обича, умира. Беше писък на ужас и отвращение, и отчайваща скръб.
Членовете на Кохортата стояха потресени, само неколцина пристъпиха към нея. Две ръце се потопиха във водата, уловиха я и я издърпаха.
Ръцете на Кийрън. Все така кашляйки кръв, той я остави на пода до басейна. Тя се преобърна по корем, давейки се и плюейки вода, докато Зара се хвърли между двамата.
— Махни се от нея — изръмжа тя на Кийрън.
Той се обърна и закуцука към Диего, който трябваше да го улови, когато едва не рухна. Членовете на Кохортата бяха погълнати от Саманта, нямаше време за губене. Докато излизаше забързано, подкрепяйки Кийрън между себе си и Раян, и следван от Дивя с меч в ръка, Диего беше почти сигурен, че чу Мануел да се смее.
— Добре — заяви Джулиън. — Да видим с какво разполагаме.
Намираха се в нещо, което Ема би могла да опише единствено като горска полянка. Тя нямаше кой знае колко опит с подобни места (в Лос Анджелис нямаше много горски полянки), а това определено беше такова: открито и затревено, заобиколено от дървета и изпълнено със слънчева светлина и ниското жужене на насекоми или пък миниатюрни пиксита.
В земите на елфите никога не можеше да бъдеш сигурен.
Все още беше замаяна от пътуването през елфическата порта, скрита дълбоко в глъбините на Брослиндската гора. Нямаше представа откъде Хорас знае за нея. Може би беше информация, с която разполагаха всички високопоставени членове на Клейва. Той само дето не ги беше бутнал през портата, без никакви церемонии, толкова беше нетърпелив, макар че не беше проявил същото нетърпение да даде на Ема медальона и да връчи и на двама им по една черна раница, пълна с оръжия, облекло и храна. Последното, което им беше казал, бе: „Не забравяйте, че отивате към Двора на тъмните елфи. Следвайте картата“.
Картите не действат в земите на елфите, помислила си беше Ема, но Хорас я беше бутнал към портата от преплетени клони и миг по-късно тя се приземи на колене върху зелена трева, а уханието на въздуха в елфическите земи изпълни ноздрите и устата й.
9
Затваряй си шибаната уста (исп.). — Б. пр.