Мечът на Ликтора [bg]

20

КРЪГЪТ НА МАГЬОСНИЦИТЕ

При първия светлик на утрото ние навлязохме в планинската джунгла така, както човек влиза в къща. Зад нас слънчевата светлина играеше по трева, храсти и камъни. Минахме през завеса от преплетени лози, толкова плътна, че се наложи да я разсека с меча си, а пред себе си виждахме само сенки и високите стволове на дърветата. Никакви насекоми не жужаха вътре, нито птици цвъртяха. Нито вятър повяваше. Отначало голата почва под краката ни беше почти толкова каменлива, колкото по планинските склонове, но преди да изминем и левга стана по-равна, а накрая стигнахме до късо стълбище, явно оформено с лопата.

— Виж — каза момчето и посочи нещо червено и със странна форма, което лежеше на най-горното стъпало.

Спрях да го разгледам. Беше глава на петел — очите му бяха прободени с игли от някакъв тъмен метал, а в човката си държеше ивица от сменена змийска кожа.

— Какво е това? — попита детето, ококорило очи.

— Заклинание, предполагам.

— И го е оставила някоя вещица? Какво означава?

Опитах се да си спомня малкото, което знаех за измамното изкуство. Като малка, Текла бе имала дойка, която връзвала и развързвала възли, за да помага при раждане, и твърдяла, че била зърнала лицето на бъдещия й съпруг (дали е било моето, чудя се?) в полунощ, отразено в поднос, на който имало сватбена торта.

— Петелът — казах на момчето — е вестителят на деня и в известен смисъл — магически смисъл — може да се каже, че кукуригането му довежда слънцето. Може да е бил ослепен, за да не знае кога настъпва утрото. Когато една змия си сменя кожата, това означава очистване или подмладяване. Ослепеният петел стиска в клюна си старата кожа.