Мечът на Ликтора [bg]

Когато вълчетата бивали изправяни пред Сената, родителите им нямали право да ги защитават, в случай че някой отправи обвинение в измамност. По всяко друго време обаче се смятало за убийство, ако някой дръзнел да им стори зло.

„Думайте сегау-ау-ау!“ Стените върнали ехото така, че в къщите в долината синовете Месчиянови залостили вратите, а щерките на Месчиане притиснали уплашено децата си.

Тогава Касапина, който изчаквал зад последния вълк, излязъл напред.

— Защо се бавите? — казал той. — Аз не съм умен — твърде силен съм да бъда умен, както добре знаете. Но тук има само четири вълчета. Петото не е вълк, а моята плячка.

При тези му думи вълкът попитал:

— Какво право има той да говори тук? Той със сигурност не е вълк.

Дузина гласове му отговорили:

— Всеки може да говори, ако вълк го призове за свидетел. Говори, Касапино!

Тогава вълчицата освободила меча си в ножницата и се приготвила за последната си битка, ако се стигнело до бой. На демон приличала тя с изпитото си лице и горящи очи, защото ангелът често е не друго, а просто демон, който стои между нас и врага ни.

— Казваш, че не съм вълк — продължил Касапина. — И казваш право. Знаем как мирише един вълк, знаем как изглежда и какви звуци издава. Тази вълчица тук е взела този син Месчиянов за свое пале, но всички ние знаем, че да имаш майка вълчица още не значи, че си вълк.

Вълкът извикал:

— Вълци са онези, чиито майка и баща са вълци! Аз взимам това пале за свой син!

Думите му предизвикали смях и когато смехът утихнал, един странен глас продължил да се смее. Това бил Онзи, който се смее — дошъл бил като адвокат на Касапина пред Сената на вълците. Извикал:

— Мнозина са казвали същото, хо-хо! Но палетата им са ставали храна за глутницата.

Касапина казал:

— Били са убити заради бялата си козина. Кожата е под козината. Как може на това тук да бъде подарен животът? Дайте го на мен!