Мечът на Ликтора [bg]

На един планински връх отвъд бреговете на Ърт някога живяла прекрасна жена на име Ранно лято. Тя била кралицата на онази земя, но съпругът й, кралят, бил груб, коравосърдечен човек, и понеже тя го ревнувала, той също я ревнувал и убивал всеки мъж, когото сметнел за неин любовник.

Един ден Ранно лято се разхождала в градината си и видяла прекрасно цвете, каквото не била виждала дотогава. Цветчето му било по-червено и от най-червените рози и ароматът му по-силен, но стройното му стебло било без бодли, гладко като слонова кост. Тя го откъснала и го занесла на едно усамотено място и докато го разглеждала на спокойствие там, започнало все повече да й се струва, че това въобще не е цвете, а любим, за какъвто винаги си била мечтала — силен и в същото време нежен като целувка. Соковете на цветето проникнали в нея и тя заченала. На краля обаче казала, че детето е негово, и понеже я пазели добре, той й повярвал.

Родило се момче и по желание на майка му го кръстили Пролетен вятър. При раждането му били повикани всички учени, които познавали звездите, за да му направят хороскоп, и не само онези, които живеели на планинския връх, а и много от най-великите магове на Ърт. Дълго се трудили те над звездните си карти и девет пъти се сбирали на тържествен съвет. Накрая обявили, че в битка Пролетен вятър ще е непобедим и че нито едно от децата му не ще умре преди зрелостта си. Тези предсказания зарадвали краля.

Докато Пролетен вятър растял, майка му забелязала, че детето най-много се радва на полетата, цветята и плодовете, което тайничко я изпълвало с радост. Всички растения разцъфвали под допира на ръцете му и не мечът, а ножът за подкастряне лягал най-добре в ръката му. Но когато пораснал, избухнала война и той взел копието и щита си. И понеже бил кротък по характер и се подчинявал на краля (когото мислел за свой баща и който от своя страна вярвал, че е негов баща), мнозина смятали, че предсказанието ще се окаже погрешно. Не станало така. В разгара на битката той се сражавал хладнокръвно, смелостта му била добре преценена, а предпазливостта му — трезва. Никой генерал не бил по-плодовит откъм стратегии и военни трикове и никой офицер — по-съвестен към всяко свое задължение. Войниците, които повел срещу враговете на краля, били подготвени толкова добре, че приличали на мъже от бронз, закалени в огън, а към Пролетен вятър изпитвали такава вярност, че били готови да го последват и в Света на сенките, царството най-далеч от слънцето. После хората казвали, че не друг, а пролетният вятър събарял кули, и не друг, а пролетният вятър потопявал кораби, макар че не това имала наум Ранно лято, когато му избрала името.

Станало така, че пътищата на войната често довеждали Пролетен вятър до Ърт и той чул за двама братя, които били крале. От двамата, по-старият имал няколко сина, а по-младият — една-единствена дъщеря, момиче на име Горска птица. Когато това момиче станало жена, убили баща й, а чичо й, понеже не искал тя да роди синове, които да потърсят правата си над бащиното й кралство, записал името й в списъка на непорочните жрици. Това не се харесало на Пролетен вятър, защото принцесата била красива, а баща й му бил приятел. Един ден той отишъл сам в света на Ърт и там видял Горска птица да спи до един поток и я събудил с целувките си.