Републиката на крадците [bg]

— А ние къде ще бъдем в това време? — попита Галдо.

— На сигурно място вкъщи — каза Окови. — Ще си седите на стъпалата.

— Топките ме болят от това седене. Искам да гледам какво става.

— А това е тъкмо нещото, от което състезанието няма нужда — каза Окови. — Не е нужно група зяпачи да наблюдават всичко от начало до край, блъскайки се в участниците. Аз обаче ще бъда наблизо и ви обещавам, че след завръщането си ще ви разкажа всичко с най-големи подробности. А сега… — той измъкна отнякъде две кожени торбички и хвърли по една на Локи и Сабета. — Това са парите ви за мисията.

Локи отвори кесията си и преброи в нея десет сребърни солона.

— През нощта хубаво трябва да обмислите стратегията си на действие — каза Окови. — Можете да отидете и да се върнете както си поискате. Не се чувствайте задължени да купувате каквото и да било. Но ако ще купувате нещо, парите, които съм ви дал, са вашият абсолютен лимит.

— И защо е всичко това? — поинтересува се Локи.

— За да ви постави в центъра на събитията и по този начин да…

— Мисля, че той попита за друго — каза Сабета. — Какво печели от всичко това победителят?

— А, това ли? — каза Окови. — Разбира се. Е, освен че ще получи дълбоко чувство на лично удовлетворение, победителят ще прехвърли за три вечери задълженията си за вечеря на победения. Съгласни ли сте?

Локи погледна към Сабета и когато тя кимна, той стори същото. Момичето вече изглеждаше потънало в мисли и под нарастващата възбуда Локи започна да изпитва опасения. Вярваше на собствените си способности, тъй като те с лекота му бяха доставяли всичко — от портмонета до трупове. Но нямаше пълна представа за уменията на Сабета. Отсъствията ѝ от храма бяха по-дълги от тези на момчетата, а по широкия свят тя можеше да е научила безброй неприятни трикове.