![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Е, денят напредва — каза Окови, приклякайки и придърпвайки двете деца към себе си. — Готови ли сте?
— Разбира се — каза Сабета, а Локи само кимна.
— Първа ще тръгне младата дама — каза Окови. — Ще имаш преднина от двайсет секунди, а после ще отвориш торбата си, както се разбрахме. Аз ще се движа в тълпата около вас и ще следя представянето ви като безмилостен бог. Маменето ще се наказва с особено запомнящ се урок. Давай, тръгвай.
Окови хвана здраво Локи за дясното рамо, докато Сабета си проправяше път сред тълпата. След няколко секунди Окови обърна Локи, повдигна ръцете му и му навлече палтото. Локи прокара пръстите си по десния ревер и преброи шест копчета.
— Ще изпъна ръка и ще те подхвърля във въздуха. — Окови побутна леко Локи. — А сега ловувай и нека разберем дали си ястреб, или папагалче.
Локи се остави на силата на тласъка да го избута в тълпата. Първоначалната му позиция изглеждаше добра. Сабета беше на около трийсет крачки, вървеше на север, а канелената ѝ рокля се различаваше лесно. Освен това Локи не можеше да не отбележи, че посетителите на Улицата на целувачите на монети представляваха идеално прикритие за този тип задача — движеха се заедно, на малки спретнати групички, вместо да създават още по-голям хаос. Предстоеше да преследва Сабета из малки улички, които щяха от време на време да се разтварят и изчезват по пътя ѝ, и дори да бързаше, тя нямаше да успее да му избяга, без той да я забележи.
Но Локи все още беше толкова притеснен, колкото и превъзбуден, чувствайки се много повече като папагал, отколкото като ястреб. Нямаше план, освен да се довери на уменията си и ситуацията, а Сабета можеше да е организирала какво ли не… или просто се беше измъкнала в нощта, за няколко часа, само за да го накара да мисли, че е организирала нещо? „Пфу!“ — промърмори с раздразнение той, успявайки поне да осъзнае опасността да се паникьоса, преди тя дори да е направила номера си.
Първите няколко минути от преследването не бяха изпълнени с премеждия, но все пак бяха напрегнати. Локи успя да скъси разстоянието с няколко разкрача, немалък подвиг, като се имаше предвид, че краката на Сабета бяха по-дълги. Докато се движеше, специфичната глъчка на улицата го обгърна от всички страни. Мъже и жени си бърбореха за търговски синдикати, за заминаващи и завръщащи се кораби, размери на лихви, скандали, времето. Разговорите им не бяха особено различни от тези в някой от по-бедните квартали всъщност, с изключение на компетентността за неща като цените на акциите на търговските сдружения. Не липсваха разговори за хандбал и кой с кого се чука.
Локи бързаше сред глъчката. Сабета може би беше забелязала, че се приближава към нея, но не ускори крачка. Може би не можеше, защото трябваше да се прави на „достоен гражданин“, и макар че понякога стъпваше накриво, се придвижваше все по-напред от страната на канала, към частта на канторите, които се падаха отляво на Локи.
Локи виждаше вързопа ѝ от време на време, поклащащ се небрежно на дясното ѝ рамо, но тя сякаш успяваше съвсем невинно да придържа отвора му откъм левия си хълбок, удобно скрит от погледа му. Значи, това беше игричката ѝ, а? Без да използва дланите или ръцете си, за да скрива медните си копчета, Локи започна да завива и да се смесва с тълпата, като внимаваше да е обърнат напред с лявото рамо. Ако Окови (който от време на време се забелязваше като огромна спотаена фигура отдясно на Локи) имаше нещо против това леко изкривяване на правилата, той не го показа — не изскочи от тълпата и не спря надпреварата. Оглеждайки се, Локи отдели няколко секунди, за да се огледа за неочаквани опасности, и после върна погледа си върху Сабета точно навреме, за да види как тя предизвика суматоха.
С плавен фалш, което вече бе видно за очите на Локи, Сабета се „препъна“ в един огромен търговец, отскачайки леко от масивното, облечено в коприна полукълбо на задните му части. Докато мъжът се извърти, Сабета вече беше обърната в профил към Локи — покланяйки се за извинение, прикривайки торбата от другата страна на тялото си, като, без съмнение, се взираше право в Локи изпод воалите. Предугаждайки това, той се обърна в унисон с нея, предоставяйки ѝ прекрасна гледка към лявата страна на сакото си, на която липсваха каквито и да е копчета, и се направи, че гледа нещо изключително важно вдясно. Перфектен пат.