Детето на нощта [bg]

11

Селик най-сетне намери отдушник за безсилната си ярост ден преди да пристигне в южното пристанище Арлън. Пътуването към града, където трябваше да чака и да събере повечето Черни криле, беше неприятно. В това променливо време ту мръзнеше, ту подгизваше, вятърът неведнъж го принуждаваше да слезе бързешком от седлото, накрая внезапна градушка остави синини по лицето му.

А повечето жители на Балея още се заблуждаваха, че това са обичайни капризи на климата. Изобщо не разбираха какво се крие зад бедствията. И защо да подозират? Та маговете от памтивека имаха власт над умовете им, затова биха отхвърлили истината ка­то възмутителна ерес. Но той не можеше хем да мълчи, хем да спи спокойно нощем. Магията хвърляше в хаос цялата страна и този тумор трябваше да бъде изрязан колкото може по-скоро.

Вулдарок му бе обяснил словоохотливо Предсказанието на Тин- джата, както и ролята на кучката и дъщеря ѝ, но Селик виждаше и други проблеми. Когато магията навличаше трудности на све­та, всички магове се подкрепяха взаимно, значи вината им става­ше обща. Никоя Школа не заслужаваше търпимост и когато вече не можеше да ги използва, щеше да се разправи с тях.

Търпението му се изчерпи съвсем край Източно поселище. Тази малка земеделска община наброяваше към сто и петдесет семейства и заради близостта си до Арлън се радваше на благо­денствие от търговията с процъфтяващото пристанище. Тру­долюбивите хора обработваха земята тук от много поколения, изхранваха себе си и имаха какво да продадат на ненаситните пазарища в Арлън, а кораби с отгледаното от тях зърно акости­раха чак в Калеюс. Не и тази година.

Малко преди здрач Селик и осмината му спътници стигнаха до селото и тръгнаха да търсят подслон за тази нощ, преди да се присъединят към останалите Черни криле в Арлън. Още отда­леч съзряха следи от нещастието, стоварило се върху Източно поселище. Посевите в нивите бяха като прегазени, оградите и живите плетове - изтръгнати, повечето хамбари и къщи няма­ха покриви. Виждаха се и разнебитени до основи обори.