![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
— Колко динамит имаме?
— Петдесетина пръчки — кимна Ред към сандъците.
Долан пресметна, че това е повече от достатъчно, за да пуснат една добра лавина пред дилижанса и да отворят обкования с желязо сейф на Уелс Фарго, ако им се наложи… достатъчно за два-три подобни обира, всъщност. С толкова динамит можеха да нападнат влак, ако на момчетата им се язди до железопътната линия.
Времената бяха трудни — може би все пак тежкият път си струваше. В Абсолюшън вече нямаше банка, която има смисъл да се обира. Единственият местен с достатъчно пари за банка беше Удроу Долархайд, собственикът на единственото истинско ранчо в радиус от двестатина километра. Той беше сложил всичките си пари в онзи дилижанс, който обраха преди около месец… точно преди Джейк да си тръгне с по-голямата част от златото, този никаквец.
Долан отново погледна към върха на хълма, единственото място, откъдето можеше да се влезе в добре скрития им лагер. Хората, които изпрати да проверят някакви непознати, минаващи наблизо, още не се бяха върнали. Защо ли се бав…
— Долан!
Познат глас го повика по име и Долан тръгна към хребета, където Бронк и Хънт тъкмо минаваха през процепа в една оголена пясъчна скала, толкова обрулена от времето, че приличаше на развален зъб.
— Крайно време беше! — извика гневно Долан. Видя кръв и синина на лицето на Хънт. — Какво ти се е случило?
— Той — Хънт кимна през рамо.
Останалата част от бандата се раздели, за да мине Джейк Лонерган. Долан зяпна. Никога не бе очаквал отново да види Лонерган, ако ще да живее и до Страшния съд. А след Джейк яздеха най-долнопробните… Какво по дяволите е това — цялото му семейство ли?
Долан сложи ръце на кръста, близо до кобурите си.
— Мамицата му! — изпсува той.
Целият бивак се смълча. Всички погледи бяха устремени в Джейк. Той отбеляза негласното обвинение в погледите на мъжете и разбра, че не се радват много на завръщането му. Поне хората с него си мълчаха — дори Долархайд бе достатъчно умен, за да се държи прилично.
Джейк знаеше, че е чувал името Долан и преди — или вчера, или онзи ден. Той се вгледа в чернокосия ирландец с високи ботуши, видели много километри. Долан не му изглеждаше по-познат от останалите. До него стоеше брадат мъж, висок над два метра. Внезапно Джейк си спомни имената, които Тагарт прочете в обявлението… Още две, освен неговото — Пат Долан, Бул Маккейд. На обявлението пишеше, че са обрали дилижанс със злато преди месец.
Още не можеше да си спомни нищичко за този обир. Но вече лице в лице с бандата си, косвените доказателства така се натрупаха, че трябваше да признае истината — аз съм Джейк Лонерган… и сега трябва да потвърди репутацията си.
Долан сигурно е поел юздите след… изчезването му — и сякаш се наслаждава на позицията си. С него трябва да се справи Джейк… със сила, ако се наложи. Изглежда начумерено копеле, но Джейк реши, че това си идва със задълженията.
Мъжът до Долан сигурно е Бул Маккейд — голям като бик, а по стойката му личи, че е биячът на Долан. Маккейд носеше цилиндър и наметка от най-различни животински кожи над ризата и кожените си панталони. Джейк се радваше, че вятърът духа откъм гърба му и не му се налага да поема миризмите, идващи от огромния мъж.
Значи на Пат Долан му трябва бияч, за да пази реда…
Джейк скочи от коня, без да сваля поглед от Долан и готов за всичко.
— Не изглеждаш доволен да ме видиш, Долан — каза той, придържайки се към очевидното.
— Имаш нахалството да се върнеш, все едно нищо не е станало! — Лицето на Долан смени изражението си от предпазливо в озлобено, докато довърши изречението. — Не, Лонерган! — от думите на Долан капеше отрова. — Не съм доволен да те видя!
Джейк спря и се втренчи в Долан, докато се опитваше да преодолее тази омраза, чието начало дори не помнеше.
— Ще ти мине — каза накрая бичът на териториите.
Джейк се обърна, сякаш Долан не съществува, и погледна останалите мъже.
Ако съм им водач, най-добре да се държа като такъв.
— Момчета, грабвайте пищовите! Тръгваме!
Мъжете от бандата стояха и разменяха объркани погледи, както го правеха Бронк и Хънт в каньона — сякаш не знаеха какво се е случило или какво се случва в момента.