Друговремец [bg]

Песента бе приета с топли аплодисменти, а след нея певецът започна нова, този път на уелски, стори ми се. Звучеше ми като мелодично гъгнене, но тези край мен сякаш разбираха какво се пее. Несъмнено не го чуваха за пръв път.

В паузата за пренастройка на арфата попитах тихо Джейми:

- Гуилин отдавна ли е в замъка? - После си спомних и добавих: - Но ти пък няма как да знаеш, нали? И ти си нов.

- И преди съм бил тук - отвърна той, като се обърна към мен. - Една година, когато бях на шестнайсет. Тогава Гуилин пак беше тук. Колъм обича музиката. Плаща на Гуилин добре, за да стои тук. Трябва да му плаща добре - уелсецът може да си намери място край камината на всеки земевладелец наоколо.

- Помня, като беше тук за последно - чу се гласецът на Лери, още изчервена, но решена да се включи в разговора. Джейми завъртя глава, за покаже, че й обръща внимание, и се поусмихна.

- Така ли? Значи не си била на повече от седем-осем. Не мисля, че тогава бях много за гледане, камо ли за помнене. - После ме попита: - А знаеш ли уелски?

- Обаче помня - отвърна Лери, без да се отказва от темата. - Беше, хм... Искам да кажа... Не ме ли помниш оттогава? - Ръцете й нервно мачкаха гънките на полата. Забелязах, че ноктите й са изгризани.

Вниманието на Джейми сякаш беше привлечено от групичка в другия край на стаята, спореха на келтски.

- Да те помня ли? - измърмори разсеяно той. - Не, не мисля. Но пък - продължи с усмивка - младок на шестнайсет е твърде обсебен от собствената си велика особа, за да обръща внимание на сополиви хлапета, както той би ги нарекъл.

Веднага разбрах, че иска да прозвучи самоиронично, а не да обижда слушателя си, но ефектът не бе такъв. Изчаках няколко мига, за да може Лери да си възвърне самообладанието, и бързо продължих:

- Не, не знам никакъв уелски. Имаш ли представа какво казва?

- О, да. - И Джейми подхвана нещо като буквален превод на песента. Беше стара балада за млад мъж, който обичал млада жена (ама разбира се), но не се чувствал достоен, защото бил беден, затова отишъл да си търси късмета по моретата. Корабът му се разбил, а младежът имал премеждия с морски влечуги, с русалки чародеи, преживял много приключения, открил много съкровища и се върнал у дома, само за да се окаже, че девойката се омъжила за най-добрия му приятел, който бил по-беден и от него, но поне имал капка здрав разум.

- А какво би сторил ти? - попитах закачливо. - Ще си онзи, който няма да се ожени без пари, или ще вземеш момичето, а парите да вървят по дяволите?

Лери също се заинтригува от въпроса ми и наклони глава, за да чуе по-добре отговора, като се преструваше, че няма уши за друго, освен за новата песен на Гуилин.