![Теракотеното куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/1/terakotenoto-kuche-bg-download.jpg)
Теракотеното куче [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-16-3
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теракотеното куче [bg]». Краткое содержание книги:
Остана дълго да размишлява върху онова, което току-що беше прочел. Идеята, че стомната, гаванката с парите и кучето са част от някакъв погребален ритуал, дори не му беше минала през главата. И може би беше грешка, вероятно разследването трябваше да започне точно оттам. Изведнъж неимоверно се разбърза. Влезе вкъщи, включи телефона и взе в ръка апарата.
— Какво правиш? — попита го Анна, която се беше загледала в гангстерския филм.
— Отивам в спалнята, за да проведа няколко разговора, тук ще ти преча.
Набра номера на „Свободна мрежа“ и попита за своя приятел Николо Дзито.
— Горе главата, Монталба̀, след няколко секунди съм в ефир.
— Ти познаваш ли някой си Маравентано, който е написал…
— Алчиде? Да, познавам го. За какво ти е притрябвал?
— Да си поговорим. Имаш ли телефонния му номер?
— Няма телефон. Ти вкъщи ли си? Ще го потърся аз и ще ти се обадя.
— Трябва да говоря с него най-късно утре.
— Най-много след час ще ти се обадя и ще ти кажа какво да направиш.
Загаси лампата на нощното шкафче, защото на тъмно му се удаваше да размишлява по-добре над идеята, която го беше осенила. Представи си пещерата в Кастрираното агне така, както му се разкри веднага щом влезе в нея. Изваждайки от картината двата трупа, оставаха килимът, гаванката, стомната и едно теракотено куче. Като спусна мислена линия между трите предмета, се очерта съвършен триъгълник, но обърнат към входа. В центъра на триъгълника бяха двамата мъртъвци. Имаше ли някакъв смисъл всичко това? Може би се налагаше да проучи ориентацията на триъгълника?
Разсъждавайки, блуждаейки, фантазирайки, най-накрая задряма. След известно време, което не успя да определи, го събуди звънът на телефона. Отговори с пресъхнала уста.
— Заспал ли беше?
— Да, задрямал съм.
— А аз се бъхтя заради теб. И така, Алчиде ще те чака утре следобед в пет и половина. Живее в Галота.
Галота беше селце на няколко километра от Монтелуза, състоящо се от няколко селски къщи, в миналото известно с недостъпността си през зимата, когато започваха силните дъждове.
— Дай ми адреса.
— Ама за какъв адрес ми говориш? Като идваш от Монтелуза, първата къща вляво. Една голяма рушаща се вила, която би привлякла вниманието на някой режисьор на филм на ужасите. Няма как да я сбъркаш.
Потъна отново в сън веднага щом остави слушалката. Събуди се внезапно, защото нещо се движеше по гърдите му. Беше Анна, за която напълно беше забравил, просната до него в леглото, разкопчаваше ризата му. Върху всеки отрязък от кожата му, който разголваше, допираше за дълго устните си. Когато стигна до пъпа му, момичето повдигна глава, пъхна едната си ръка под ризата му, за да го погали по гърдите, и впи устните си в тези на Монталбано. С оглед на това, че той не реагира на страстната й целувка, Анна смъкна надолу ръката си, която държеше върху гърдите му. Там също го погали.
Монталбано реши да проговори:
— Виждаш ли, Анна? Това не е работа. Няма да стане нищо.
С подскок тя слезе от леглото и се затвори в банята. Монталбано не се развълнува дори когато я чу да хлипа по детски, като момиченце, на което му е отказан някакъв сладкиш или играчка. След малко в рамката на вратата, която беше оставена отворена, се появи Анна облечена от главата до петите.
— Един див звяр има повече сърце от теб — каза му тя и си тръгна.
Монталбано се разсъни. В четири през нощта все още беше буден и редеше пасианс, но нито една от редиците не се получаваше.
Пристигна в полицейското управление навъсен и гневен, защото историята с Анна го измъчваше, изпитваше угризения, че се беше отнесъл така с нея. Но не беше само това, защото на сутринта го беше обзело и съмнение — че ако на мястото на Анна беше Ингрид, едва ли щеше да се държи по същия начин.
— Спешно трябва да говоря с теб. — Мими Ауджело стоеше на вратата и изглеждаше доста развълнуван.
— Какво искаш?
— Да ти докладвам за развоя на разследването.
— Какво разследване?
— Добре де, разбрах, ще мина по-късно.
— Не, остани тук и ми разкажи за какво разследване, по дяволите, става дума.