Знакът на жрицата [bg]

И така, аз разбрах, че сестра ми най-вероятно все още е жива, насред двора, в деня след кражбата на овцете. Вдовицата разказваше как тя и главният стражар са започнали да събират хора, които, както тя предпазливо пишеше, „се чувстват като нас“. Хора, на които им бе писнало да ги управлява Дракан и искаха да сложат край на Ордена на дракона.

„Точно сега не можем да сторим кой знае какво — пишеше тя, — освен да търсим сподвижници, да посъберем малко оръжие и да си държим ушите и очите отворени. Броим хората. Броим оръжията. Търсим силните и слабите места на ордена.

Едно от силните явно е Дракана — съвсем нов град, където хората на Дракан използват силата на водата по един тайнствен начин и тъкат дрехи и коват оръжия много по-бързо и в много по-големи количества, отколкото бе възможно преди.“

Дракана представляваше голям интерес за Вдовицата, главния стражар и хората им, защото крепостта и тайната й бяха главната причина Дракан да успее да въоръжи огромна войска за толкова кратко време. Но това не беше крепост, в която можеше да влезеш лесно. В нея живееха само мъже от Ордена на дракона и техните жени и деца, и именно жените и децата работеха в предачниците и ковачниците, докато мъжете изпълняваха различни задачи.

„Говорим с всекиго от Дракана при удобен случай, но рядко ни се удава такъв. Начело на града е някой си Валдрако, роднина на Дракан по майчина линия, който управлява с твърда ръка. Наша позната е купила знака на Жрицата на срама от един от хората на Валдрако. Мисля, че е на Дина. А освен това се носят слухове, че на Валдрако му служи момиче с «вещерски очи». Ще се опитаме да научим повече, но не е лесно, опасявам се, че са заловили и може би разкрили един от съмишлениците ни, много добър приятел на Мартин, защото нямаме вести от него вече няколко дни. Затова, скъпа Мелусина, надеждата отново запламтя. Но примесена със страх и боязън от опасностите. Ако момичето е Дина, значи е жива, но е в ръцете на Дракона.“