Знакът на жрицата [bg]

— Нямаме толкова място — казах аз. — При Мауди е по-широко. Но той защо ви е?

— Нападнали са Евин и са откраднали овцете му — рече Барутлията. — И ако побързаме, можем да ги хванем! — той отново бе скочил на седлото и обръщаше рошавия си малък планински кон. — До скоро!

— Почакай — казах аз. — И аз ще дойда.

Барутлията ме погледна с онзи поглед, който сякаш питаше дали може да се разчита на някого от долината. После кимна.

— Добре — рече той. — Но побързай. Ще се срещнем при каменния кръг. Ще сляза долу да събудя Салан.

Роза се бе появила и стоеше зад мен, загърната със стария кафяв шал на Мауди. Русата й коса бе ужасно разчорлена.

— Къде ще ходиш? — попита ме тя с пресипнал, сънлив глас.

— С Барутлията и Салан. Откраднали са някакви овце.

— Няма ли да кажеш нещо на майка си? — попита Роза, вече не толкова сънено, не толкова сънено и укорително.

— Няма време — отвърнах аз. Думите ми прозвучаха леко неясно, защото в същия момент се опитвах да облека най-дебелия си пуловер. Бях успял да си обуя панталона преди да отворя вратата. — Ти ще й кажеш.

Аз претичах през двора, без да погледна Роза. Знаех, че стои там и ме пронизва с поглед, точно като мама и Дина. Но за щастие нито Роза, нито Мелине притежаваха техните умения. Мислех си, че две жрици на срама в една къща са напълно достатъчни. Бум, точно в този момент отново го осъзнах и стомахът ми се сви: точно сега имаше само една Жрица на срама вкъщи. Сега и може би завинаги. За да прогоня тази мисъл, с все сила блъснах с ръка вратата на конюшнята.

Фалк бе кисел и се дърпаше и съпротивляваше, докато се опитвах да го оседлая. Явно мислеше, че не бе редно да го измъкват така от конюшнята преди да е закусил. Но това трябваше да го решим двамата и скоро успях да го изведа на двора, да го яхна и да се понеса към Каменния кръг.

Аз бях първият, но не за дълго. Барутлията и Салан вече идваха насам по склона. Салан погледна лошо, като ме видя.

— Какво правиш тук?

— Искам да дойда с вас.

— С нас? По дяволите, тази работа не е детска игра, момче. А ти дори нямаш и меч вече.

— Моят лък е с мен.

— Искаш да кажеш моя лък — сопна ми се Салан, защото аз продължавах да използвам неговия. — А освен това… Ще си имаме работа с престъпници и крадци, а не с малки еленчета! Сукалчета като теб могат да си загубят живота.

— Но и Барутлията ще дойде — изпуснах се аз, а той ме погледна сърдито. Не му беше приятно да го наричат сукалче.

Салан изръмжа.

— Не мислиш ли, че майката ти загуби достатъчно деца?

Забих поглед в черната шия на Фалк.

— Не мога вечно да си стоя вкъщи, Салан. Просто не мога.

Много добре си давах сметка, че рядко се задържах у дома след случилото се с Дина, използвах всяка възможност да изляза навън, да се махна. И Салан го знаеше. Но не каза нищо. Само въздъхна.