Знакът на жрицата [bg]

Скайарк се издигаше величествено под лъчите на следобедното слънце. Крепостната стена се простираше от едната страна на планината до другата и бе също толкова внушителна и сива като самите скали, а от кулите се вееха знамената на Ская — сини в горната част и черни в долната, по средата със златен орел. Погледнах малката ни група с безпокойство — шестнайсет потни, мръсни планинци, на които им личеше, че са били изтръгнати от сламената постеля в ранни зори и са яздили дълго. Шестнайсет прашни планинци и аз. Не бяхме внушителна група и като погледнах към крепостните стени, си помислих, че ако влезем вътре, Ская щяха да ни смачкат, както лешникотрошачката чупи лешника. В случай че те наистина бяха нарушили мира между клановете и искаха да предизвикат вражда.

— Кой е там? — извика пазачът на портата.

— Мъже от клана Кензи — отвърна му Салан, който и да се чувстваше като лешник в лешникотрошачка, по никакъв начин не го показваше. — Идваме по работа при Астор Ская.

— И по каква работа по-точно, Кензи?

— Закона на клана — каза Салан просто, но гласът му бе твърд като желязо.

Портата се отвори.

— Заповядайте тогава, Кензи — рече пазачът. — В името на закона на клана.

Астор Ская ни прие в Соколовия двор. Той явно се канеше да ходи на лов. Бе облечен в кожени дрехи и носеше дебела ловна ръкавица на едната си ръка, а един кон с черна блестяща козина стоеше оседлан и готов. На един по-малък кон отстрани имаше необичаен ездач — орел, завързан с каиши и с шапка с перо на главата.

— По каква работа идвате, Кензи? — попита той нетърпеливо и замижа на слънцето. — Нямам много време. — На лов с орел може да отидеш само през деня и явно затова бързаше толкова.

— Тази нощ е бил нападнат Евин Кензи — рече Салан. — Застреляли са кучето му и са откраднали овцете му. Разбойниците са носили наметала на Ская, а следите им стигат до Ская. Намерихме овцете във вашите земи, бяха мъртви. Астор Ская, това е престъпление, което поставя много въпроси, които изискват отговор.

Астор Ская вдигна глава и погледна Салан с такава погнуса, сякаш вонеше.

— Нима стоиш и ме обвиняваш в кражба на овце?

— Искам отговори.

— Ето ти отговор: Ская не са крадци на овце и никога не са били. Сбогом.