Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Какво беше негативното при Санди?

— На моменти с него се общуваше трудно — отвърна неохотно Вероника и Фрида реши да не я притиска повече.

Един едър мъж беше седнал на малкото столче пред пианото и пухкавите му длани ефирно препускаха по клавишите. В един ъгъл на стаята Фрида мярна лицето на Люси Хол, която преди няколко години беше лична асистентка на Санди, но по нищо не личеше тя да я е забелязала или разпознала. Чистачката на Санди говореше с Рут Лендър; тя стърчеше над дребничката професорка, а по лицето й се стичаха сълзи. Джина прибираше цигулката си в калъфа. Фрида си помисли дали да не поговори с нея, но се отказа: какъв беше смисълът да слуша мили спомени за една отдавнашна любов?

В следващия миг с крайчеца на окото си тя забеляза една фигура с червеникава коса и рязко се обърна, приковала поглед в градината отвън, застанала с гръб към стаята, без да смее да мръдне. Чу как Рут го поздрави, а после и Вероника.

— Моравата има нужда да се окоси — каза един глас до нея. Беше Ал.

— Може би. На мен ми харесва в по-див вид.

Внимателно и предпазливо тя леко се измести и погледна наляво. Червенокосият мъж стоеше до пианото. В ръката си държеше чаша вино и разговаряше с Вероника и Рут; изглеждаше леко превъзбуден и очевидно му беше топло, защото извади носна кърпа и попи потното си, обсипано с лунички чело. Не беше сгрешила: мъжът беше Тим Расън, съпругът на сестрата на Санди, с когото неведнъж се бяха срещали. Стаята се изпразваше и Фрида се почувства незащитена в оскъдната си дегизировка. Трябваше му само да погледне към нея, за да разпознае д-р Фрида Клайн — жената, която беше изоставила Санди, която беше идентифицирала трупа му, която се беше укрила от властите, след като я бяха заподозрели в убийството му, и която се беше появила с почти обръсната глава, за да слухти около хората, които бяха станали негови приятели.

— Да разгледаме градината — обърна се Фрида към Ал.

Тя се наведе и дръпна резето в основата на френския прозорец, което заяждаше и едва-едва се помръдна нагоре. Фрида натисна силно двете дръжки и вратите шумно се отвориха. В стаята нахлу горещ въздух. Тя излезе вън на моравата и гъстата трева обви глезените й. Здрачаваше се и до нея достигна аромат на цветя и на влажна пръст. Ал учтиво я последва.

— Обичате ли да се занимавате с градинарство? — попита я той.

— Не особено. Но обичам да се разхождам в градини. — Фрида му се усмихна. — Трябва да тръгвам. Предполагам, че ще мога да изляза оттук.

Тя бързо мина покрай задната фасада и стигна до страничната порта, която беше видяла на идване. С мъка дръпна резето и излезе на тротоара, махайки с ръка на Ал, след което се отдалечи.