Политичестки ред и политически упадък [bg]

Докато голяма част от литературата върху „южния въпрос“ в Италия преди Пътнам е въз основа на случайни и повърхностни наблюдения, той използва дванайсет количествени критерия за ефективността на управлението като стабилност на кабинета, изпълнение на бюджета, законодателни инициативи и иновации, брой на дневни центрове за деца и клиники за семейна медицина и отзивчивост на администрацията. След това събира данни от всички региони на Италия в продължение на няколко десетилетия и доказва различията в качеството на управлението в Северна и Южна Италия, като Емилия – Романя, Ломбардия и Умбрия са с по – високи резултати от Сицилия, Базиликата и Калабрия. Неговите измервания пряко съответстват на нивото на удовлетвореност на италианските граждани от местното управление.

Всъщност Пътнам потвърждава статистически онова, което италианците отдавна знаят. Но аргументите му за причините за тези разлики са спорни. Като привърженик на икономическия детерминизъм е логично да твърди, че качеството на управлението е резултат от степента на социално – икономическата модернизация и ресурсите на даден регион. Тъй като Южна Италия е по – бедна от Северна, вероятно тя просто не е в състояние да разполага с добро управление. Пътнам изтъква, че различията между регионите се запазват в продължение на много поколения и съществуват още от времето, когато Северът е по – беден от днешния Юг. Освен това ресурси сами за себе си не могат да обяснят различията, тъй като следвоенните италиански правителства прехвърлят огромни средства от север на юг през първите десетилетия след Втората световна война в усилията си да помогнат на региона да превъзмогне своята изостаналост. И макар Югът да постига значително развитие през този период, Северът се развива с по – бързи темпове, поради което различията се запазват.