Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Докато голяма част от литературата върху „южния въпрос“ в Италия преди Пътнам е въз основа на случайни и повърхностни наблюдения, той използва дванайсет количествени критерия за ефективността на управлението като стабилност на кабинета, изпълнение на бюджета, законодателни инициативи и иновации, брой на дневни центрове за деца и клиники за семейна медицина и отзивчивост на администрацията. След това събира данни от всички региони на Италия в продължение на няколко десетилетия и доказва различията в качеството на управлението в Северна и Южна Италия, като Емилия – Романя, Ломбардия и Умбрия са с по – високи резултати от Сицилия, Базиликата и Калабрия. Неговите измервания пряко съответстват на нивото на удовлетвореност на италианските граждани от местното управление.
Всъщност Пътнам потвърждава статистически онова, което италианците отдавна знаят. Но аргументите му за причините за тези разлики са спорни. Като привърженик на икономическия детерминизъм е логично да твърди, че качеството на управлението е резултат от степента на социално – икономическата модернизация и ресурсите на даден регион. Тъй като Южна Италия е по – бедна от Северна, вероятно тя просто не е в състояние да разполага с добро управление. Пътнам изтъква, че различията между регионите се запазват в продължение на много поколения и съществуват още от времето, когато Северът е по – беден от днешния Юг. Освен това ресурси сами за себе си не могат да обяснят различията, тъй като следвоенните италиански правителства прехвърлят огромни средства от север на юг през първите десетилетия след Втората световна война в усилията си да помогнат на региона да превъзмогне своята изостаналост. И макар Югът да постига значително развитие през този период, Северът се развива с по – бързи темпове, поради което различията се запазват.
Невъзможно е също така различията между регионите да бъдат обяснени с различните институции и политики. Следвоенната политическа система на Италия е силно централизирана и всички региони са под управлението на префекти по френски модел по еднообразен начин. Тази система е реформирана през 70 – те години на миналия век, когато централното правителство предоставя значителни правомощия на регионите в рамките на една цялостна структура за изравняване на ресурсите в цялата страна. По който и да е от двата начина – като региони в една централизирана държава под управлението на Рим или като автономни региони с повече или по – малко равен достъп до ресурси – трудно би могло да се докаже, че политическият ред, съществувал от 1861 г., е причина за различията в развитието.
Това е причината Пътнам – като Едуард Банфийлд и много други наблюдатели на Юга – да твърди, че дисфункциите в региона са в резултат на наследените културни ценности, или социалния капитал. Според Пътнам социален капитал възниква в самоуправляващи се градове – държави като Генуа, Флоренция и Венеция, които процъфтяват през Средновековието и Ренесанса. В тези републики се насърчават лоялността и доверието и тяхната организация се основава на олигархични институции на самоуправление. За разлика от тях, социалната организация в Южна Италия е моделирана от централизираното и авторитарно управление на норманските крале на Неапол и Сицилия въз основа на отношенията патрон – клиент. Следователно основна причината за различията между регионите е политическа по своя характер, а според Пътнам те се запазват векове наред като социални или културни навици по отношение на доверието и общността.
Съществуват, за съжаление, няколко проблема от исторически характер, които изтъкват силното авторитарно управление като причина за липсата на гражданска общност в Южна Италия. На първо място норманското кралство Сицилия, което според Пътнам налага йерархична политика в региона, престава да съществува през 1194 г., когато е наследено от династията на Хохенщауфените, от която са редица императори на Свещената Римска империя. (Борбата на южното норманско кралство на страната на папа Григорий VII срещу император Хенри IV по време на конфликта за инвеститурата от името на независимата Католическа църква е разказана в глава 18 на първи том). Дори да приемем Хохенщауфените за продължители на предишните нормански традиции – император Фридрих II централизира своята власт – краят на династията настъпва през 1268 г. По това време Англия и Дания са под управлението на силно, централизирано норманско и викингско кралство, но нито в Англия, нито в Дания управлението не е клиентелистко. Излишно е да коментирам, че историческите събития в Италия от XIII до XIX в. биха могли да послужат за обяснение на съвременните модели на управление.