![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Именно затова Гамаш знаеше, че трябва да търси внимателно, да се вглежда в подробностите. Докато други следователи се втурваха напред и се стремяха да стигнат колкото се може по-далеч, Арман Гамаш не бързаше. Разбираше, че дори за някои хора подходът му може да изглежда като бездействие. Да крачи бавно с ръце, сключени зад гърба. Да седи на пейка в парка и да се взира в пространството. Да пийва кафе в бистрото или ресторанта, да слуша.
Да размишлява.
И докато други с гръм и трясък префучаваха току покрай убиеца, главен инспектор Гамаш бавно се приближаваше към него. Намираше го скрит пред погледите на всички. Маскиран като всеки срещнат.
— Да ви кажа ли какво научих? — попита детективът.
Мирна се облегна назад в огромното си кресло, загърна се по-плътно с вълненото одеяло и кимна.
— Събрах информацията от най-различни източници, някои от тях бяха публични, но повечето бяха лични бележки и дневници.
— Продължавайте — подкани го Мирна.
— Родителите й били Изидор Уеле и Мари-Ариет Пино. Венчали се в енорийската църква на Сен-Антоансюр-Ришельо през 1928 г. Мъжът бил фермер. Навършил двайсет години в деня на сватбата. Мари-Ариет била на седемнайсет години.
Гамаш вдигна очи и погледна Мирна. Не можеше да прецени дали това, което й казва, е новост за нея. Така или иначе, трябваше да признае, че информацията не е никак сензационна. Интересното тепърва предстоеше.
— Момичетата се родили през 1937 г. — Детективът свали очилата си и се облегна назад, сякаш това бе всичко. Но и двамата знаеха, че и той, и разказът му далеч не са приключили. — И защо е минало толкова време? Почти десет години от сватбата до раждането на първото дете. Деца. Немислимо е да не са се опитвали да имат деца. По онова време Църквата и енорийският свещеник са оказвали най-голямо влияние върху живота на хората. Смятало се, че е дълг на всяка съпружеска двойка да зачене потомство. Всъщност единствената причина, поради която са се сключвали бракове и е имало полови контакти, било продължението на рода. Тогава защо Изидор и младата му съпруга не се справяли с тази задача?
Мирна държеше чашата си с кафе и слушаше. Знаеше, че главният инспектор не й задава въпроси. Още не.
— По онова време било обичайно семействата да имат десет, дванайсет, дори двайсет деца. Моята съпруга е израснала в семейство с дванайсет деца, а това е било едно поколение по-късно. В малко село в провинцията през 20-те години на XX век раждането на потомство трябва да е било свещен дълг. И всяка съпружеска двойка, която не успявала да зачене деца, била отбягвана. Смятали ги за ялови. Може би дори за прокълнати.
Мирна кимна. Такова отношение към бездетните семейства вече не се срещаше в Квебек, но до неотдавна е било широко разпространено. Все още съществуваше в паметта на живите поколения. Тихата революция[53] върна на жените властта над телата им и направи живота на квебекчани тяхна собствена територия. Изпрати Църквата далеч от утробата и ограничи влиянието на свещениците само между стените на храма. Почти успя.
Но дали бе така и в една малка земеделска общност през двайсетте и трийсетте години? Гамаш бе прав. С всяка изминала година на бездетие съселяните на съпрузите Уеле са ги отбягвали все повече и повече. Гледали са на тях със съжаление или подозрение. Странели са от тях, сякаш безплодието им е било заразно и е щяло да навлече проклятие върху всички околни. Хора, животни, земя. Всичко щяло да стане ялово. Заради една млада двойка.
— Сигурно са били отчаяни — продължи Гамаш. — Мари-Ариет разказва в дневника си, че прекарвала дните си в молитви в селската църква. Ходела да се изповядва. Покайвала се. А най-накрая, осем години по-късно, предприела дългото пътуване до Монреал. Трябва да е било ужасяващо премеждие за сама жена, тръгнала от област Монтережи чак до Монреал. Тази съпруга на земеделец, която никога не била излизала извън пределите на селото си, вървяла пеша от железопътната гара до Ораторията на Свети Йосиф[54]. Само това ще да й е отнело почти цял ден.
Докато говореше, детективът наблюдаваше Мирна. Тъмнокожата жена бе спряла да отпива от кафето си. Браунито й седеше недоядено в чинията. Напълно бе погълната и внимателно слушаше историята. Сякаш дори Хенри, свит на кълбо в краката на Гамаш, попиваше всеки звук с уши, обърнати така, че да улавят гласа на стопанина му.
— Било месец май през 1936 година — каза главният инспектор. — Знаете ли защо е отишла в Ораторията на Свети Йосиф?
53
Поредица от политически и социално-икономически събития през 60-те и 70-те години на XX в., които водят до модернизация на канадското общество и бит в провинция Квебек. — б. пр.
54
Католическа базилика на хълма Мон Роял в Монреал. — б. пр.