V. [bg]

Завиха наляво. Бяха стигнали някъде почти под средата на жилищната част на града. Водата започна да става малко по-дълбока. Навлизаха в Енорията на Феъринг, наречена така на името на един свещеник, който преди около четвърт век бе живял горе. По време на икономическата криза през 30-те години, в момент на апокалиптично благополучие, той решил, че след смъртта на Ню Йорк, плъховете ще превземат града. Осемнайсет часа дневно обхождал опашките за помощи и църковните мисии, където ободрявал и кърпел одрипавелите души. Не предвиждал нищо друго освен един град пълен с трупове на умрели от глад хора, които щели да покрият тротоарите и тревните площи в парковете, изпружени с коремите нагоре сред фонтаните, висящи с изкривени шии по уличните стълбове. Още преди края на годината, градът (а може би и цяла Америка, но все пак хоризонтите на Феъринг не се простирали чак толкова далеч) щял да принадлежи на плъховете. Отец Феъринг смятал, че в такъв случай най-добре щяло да бъде плъховете да получат преднина — което означавало приобщаване към римокатолическата църква. Една вечер в началото на първия президентски мандат на Рузвелт, той слязъл в най-близката канализационна шахта. Като четиво взел Балтиморския Катехизис116, своя молитвеник и, по никому неизвестни причини, екземпляр от „Съвременно мореходство“ от Найт117. Първото, което направил, според неговите дневници (открити няколко месеца след смъртта му), било да благослови вовеки веков всичката вода, течаща в каналите между „Лексингтън Авеню“ — „Ист Ривър“ и между 86-та-79-та улици, и да прогони духовете от нея. Това бил районът, известен по-късно като Енорията на Феъринг. Споменатите благословии осигурявали достатъчен запас от светена вода, а също му спестявали грижите по индивидуалното кръщаване, след като окончателно покръстил всички плъхове в енорията. Освен това Феъринг очаквал други плъхове да подочуят какво става под Ист Сайд и също да дойдат, за да бъдат покръстени. Не след дълго той щял да бъде признат за духовен предводител на наследниците на земята. Според Феъринг, ако в замяна на духовната храна, която им давал, плъховете му осигурявали по трима свои представители дневно за неговото физическо поддържане, това би била една съвсем незначителна жертва от тяхна страна.

И така, Феъринг си построил малко убежище на единия бряг на канала. Расо за легло, молитвеник за възглавница. Всяка сутрин наклаждал огънче от плавеи, събрани и оставени да съхнат през нощта. Наблизо имало вдлъбнатина в бетона, разположена под един улук за дъждовна вода. Там Феъринг утолявал своята жажда и се миел. След закуската с печен плъх („Черният дроб — пише Феъринг, — е необикновено сочен.“), той пристъпвал към изпълнението на своята първа задача: да придобие умението да общува с плъховете. Както можем да предполагаме, справил се е с нея. Един запис от 23 ноември 1934 година гласи: