V. [bg]

Моята невинна шега изглежда не е била далеч от истината. Когато те стъпят достатъчно здраво на краката си и почнат да размишляват за канонизацията, уверен съм, че Вероника ще оглави списъка. И безсъмнено някой потомък на Игнатий ще играе ролята на изтъкващ доводите против предложената канонизация.

Тази вечер V. дойде при мен много разстроена. Отново блудствали с Павел. Толкова е тежко бремето на вината върху нея. Тя почти я вижда: като огромен, бял, тежко пристъпващ звяр, който я преследва, иска да я погълне. Няколко часа говорихме за сатаната и неговите лукавства. V. изрази желание да се покалугери. Обясних й, че засега все още не съществува официално признат религиозен орден, в който да бъде приета. Тя ще говори с някои от момичетата, за да разбере дали е налице достатъчно широк интерес, който да налага действия от моя страна. Това ще означава писмо до епископа. А латинският ми е толкова окаян…

Агнец Божи, помисли си Профейн. Учил ли ги е свещеникът на „Плъх Божи“? Как е оправдавал избиването им, по три на ден? Какво би било отношението му към мен или към Алигаторния Патрул? Бени провери механизма на пушката. Тук в енорията тунелите се виеха като в раннохристиянска катакомба. Нямаше смисъл да рискува да стреля, не и тук. А само това ли беше?

Бени усещаше умора, гърбът му бе изтръпнал. Започваше да недоумява още колко трябваше да продължава това. Никога досега не бе преследвал толкова дълго алигатор. Спря за малко и наостри уши. Никакъв звук, освен приглушеното стичане на водата. Анхел нямаше да дойде. Бени въздъхна и отново закрачи бавно към реката. Алигаторът гълголеше в каналните нечистотии, пускаше мехури и ръмжеше незлобливо. Казва ли нещо, запита се Профейн. На мен? Бени продължи да лъкатуши из тунела, усещайки, че скоро ще започне да мисли за това как в даден момент ще рухне и просто ще се остави на течението да го понесе, заедно с порнографските снимки, утайката от кафе, презервативите (употребени и неупотребени) и лайната, нагоре през прочиствателния водоем към Ист Ривър и през прилива, та чак до каменните гори на Куинс. И да вървят по дяволите този алигатор и преследването му, тук, сред изписаните с тебешир стени като от древни легенди. Това място не бе подходящо за убийство. Бени усети върху себе си очите на плъховете-призраци, насочи поглед далеко напред, без да го отклонява, от страх да не би в периферното му зрение да попадне широката 90 сантиметра тръба, която представляваше гробницата на отец Феъринг, и опита да държи ушите си затворени за долитащите изпод прага писукания на Вероника, старата любов на свещеника.