V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Руни беше административен директор на звукозаписната фирма „Аутландиш Рекърдс“118 („Фолксвагените на стерео“, „Левънуъртското119 певческо дружество изпълнява любими стари песни“) и прекарваше по-голямата част от времето си в търсене на нови чудновати изпълнители. Например веднъж бе вмъкнал тайно в женската тоалетна на гара „Пенсилвания“ магнетофон, замаскиран като кутия с дамски превръзки; често можеше да бъде видян по джинси ливайс и фалшива брада, с микрофон в ръка, притаен насред действуващия с пълна сила фонтан на „Уошингтън Скуеър“; да го изхвърлят от публичен дом на 12-та Улица; да се промъква край навеса за резервните подавачи на „Янки Стейдиъм“ в деня на откриването на бейзболния сезон. Руни бе навсякъде, Руни бе неудържим. Най-неприятното положение, в което бе изпадал, това бе сутринта, когато двама въоръжени до зъби агенти на ЦРУ връхлетяха в канцеларията, за да унищожат най-светлата и съкровена мечта на Уинсъм: вариантът за приключване с всички варианти на увертюрата на симфония „1812-та година“ от Чайковски. Какво планираше Уинсъм да използува вместо камбани, медни духови инструменти или оркестър, знаеха само Бог и Уинсъм; и съвсем не беше работа на ЦРУ. Агентите бяха дошли да разберат какви са тези топовни изстрели. Според тях, изглежда Уинсъм бе внедрил свои шпиони сред високопоставените служители на Стратегическото Въздушно Командуване.
— Защо? — попита сивокостюместият агент на ЦРУ.
— Защо не! — отвърна Уинсъм.
— Защо? — попита другият агент, с тъмносиния костюм.
Уинсъм обясни защо.
— Господи! — възкликнаха те, пребледнявайки едновременно.
— Естествено, става дума за тази, която ще бъде хвърлена над Москва — отбеляза Руни. — Нужна ни е историческа точност.
Котаракът нададе стържещ, почти нервнопарализиращ писък. От една съседна стая изпълзя Каризма, покрит с огромно зелено одеяло.
— ’Бро утро — промърмори Каризма, с приглушен от одеялото глас.
— Не е утро — възрази Уинсъм. — Пак не позна. Сега е полунощ и жена ми Мафия играе с котарака. Отиди да я погледаш. Вече съм решил да продавам билети.
— Къде е Фу? — изпод одеялото.
— Забавлява се някъде в центъра на града — отвърна Уинсъм.
— Руни, ела да го видиш — изписка младата жена.
Котаракът лежеше по гръб, навирил четирите лапи във въздуха, мъртвешки озъбен. Уинсъм не каза нищо. Зелената купчина в средата на стаята напредна покрай еспресо-машината и влезе при Мафия. Заобикаляйки леглото, тя спря за малко, от нея щръкна една ръка и потупа Мафия по бедрото, после купчината се изниза в посока към банята.
Ескимосите смятат за проява на истинско гостоприемство да предложат на своя гост жена си за през нощта, заедно с храната и подслона, размишляваше Уинсъм. Интересно, дали Каризма чука Мафия?
— Муклук — изрече той на глас. Според Уинсъм това бе ескимоска дума. Ако не е ескимоска, още по-зле: той не знаеше други. Както и да е, никой не го чу.
Котаракът нахлу със скок в стаята с еспресо-машината. Съпругата на Уинсъм навличаше пеньоар/кимоно/домашен халат или наметка. Той не можеше да ги отличи, въпреки че Мафия от време на време правеше опити да му изясни разликата. Уинсъм знаеше само, че това бе нещо, което трябваше да сваля от нея.
— Ще поработя малко — рече тя.
Съпругата му беше авторка. Романите й — засега три от по хиляда страници всеки — подобно на хигиенични салфетки бяха побрали в себе си едно огромно и предано сестринство от консуматорки. Даже, кой знае как, се бе образувала нещо като общност или клуб на почитателките й, чиито членки клечаха из апартамента, четяха откъси от нейните книги и обсъждаха нейната Теория.
Ако Уинсъм и Мафия някога стигнеха до окончателна раздяла, за това щеше да бъде виновна Теорията. За съжаление Мафия вярваше в нея тъй пламенно, както и всяка от нейните последователки. Теорията не беше нещо кой знае какво, предимно самозалъгване от страна на Мафия. Тя предлагаше едно-единствено твърдение: светът може да бъде спасен от сигурна разруха единствено посредством Героична Любов.
В действителност Героична Любов означаваше ебане пет-шест пъти на нощ, всяка нощ без изключение, с прилагане на множество силови, полусадистични хватки. Досега Уинсъм бе избухнал само веднъж по този повод. Бе изкрещял: „Ти превръщаш брака ни в цирков акробатичен номер“, което, според Мафия, беше много добра реплика. Тя се появи в следващия й роман, произнесена от Шварц, слабохарактерен евреин психопат, който бе главният отрицателен герой.
118
Необичайни звукозаписи (англ.).
119
Т.е. Федералният затвор в Левънуърт, щата Канзас. В случая става дума за затворнически хор.