V. [bg]

… А тя вика: една хубава пита „проволоне“110.

— Купих й „проволоне“. Не може ли сама да си пазарува? По цял ден зяпа телевизия при госпожа Гросера.

— Хей, Анди, гледа ли снощи предаването на Ед Съливан? Имаше няколко маймунки, дето свиреха на пиано с…

От друга част на града:

— А Бързия Гонзалес111 казва: „Сеньор, ако обичате дръпнете си ръката от гъза ми“.

— Ха, ха.

И:

— Трябва да дойдеш при мен в Ист Сайд. Тук е пълно с гаджета за чукане.

— Ами-и-и, там в Ист Сайд всички момичета са дълбоко покрити.

… Толкова ли ти е малък?

— Не е важно колко ти е голям, а как го използуваш.

Естествено, имаше неприятности с Федералната комисия по съобщенията, която бе пуснала из града малки коли с антени за радиопроследяване и търсеше точно такива хора. Първо пристигаха предупредителни писма, последваха телефонни обаждания, а накрая се появи човек с костюм от акулова кожа, още по-лъскав от този на Цайтсус. И съответно портативните радиостанции бяха иззети. А скоро след това началникът на Цайтсус го повика и му съобщи, съвсем бащински, че бюджетът на общината не достига за издръжката на патрулите и те вече няма да могат продължават да работят тъй, както са свикнали. В резултат Централата за проследяване и избиване на алигаторите премина на подчинение към един второстепенен филиал на финансовия отдел, а старият „Храсторезачката“ Спюгоу си отиде в Астория Куинс112 — пенсия, цветна градина с дива марихуана и преждевременна смърт.

Сега, на сбирките им за проверка пред сладкарницата, Цайтсус понякога отправяше към тях кратки окуражителни призиви. В деня, когато общината въведе ограничение за полагащите им се патрони, той застана гологлав под вледенения февруарски дъжд, за да им съобщи това. Не беше много ясно дали по лицето му се стичаха сълзи или разтопена суграшица.

— Момчета, някои от вас са тук още от самото създаване на този Патрул — започна Цайтсус. — Всяка сутрин виждам по десетина отдавна познати муцуни. Много от вас не се задържаха и това е добре. Ако питате мен, щом на някое друго място ще получавате повече, вие решавате. Нашата служба не е богата. Уверявам ви, че ако имаше профсъюз, доста от муцуните щяха да идват тук всеки ден. Вие, постоянните, прекарвате по осем часа дневно сред човешки лайна и алигаторска кръв, но не хленчите и аз се гордея с вас. За краткото време, откакто съществува нашият Патрул, станахме свидетели на всякакви съкращения на бюджета и досега не сме чули никой да надигне глас на протест, а това е направо шибана работа.

— И така, днес отново ни орязаха. На всеки екип вече се полагат само по пет патрона дневно, вместо десет. Началниците смятат, че вие, момчета, хабите мунициите. Аз знам, че не са прави, но как да обясня това на хора, които никога не слизат долу, защото ги е страх да не си изцапат стодоларовите костюми. Та, значи, единственото, което ще ви посъветвам, е да стреляте само на сигурно и да не губите време по предполагаеми цели. Просто продължавайте както досега. Гордея се с вас, момчета. Толкова се гордея с вас!