V. [bg]

Цайтсус, доколкото бе известно, не знаеше кой е Бени, пък и не го бе грижа. Профейн би предпочел да е някоя от онези завръщащи се грозни муцуни, но какво в края на краищата бе той — само един новак. След речта за мунициите, той реши, че няма право да мисли нещо определено за Цайтсус. Бог му бе свидетел, че не изпитваше никаква колективна гордост. Това беше работа, а не Патрул. Той бе попривикнал да действува с ловната пушка — дори да я разглобява и почиства — и сега, след две седмици работа, почти започваше да усеща, че не е прекалено непохватен. Тоест нямаше случайно да простреля крака си или някоя по-важна част от тялото.

Анхел пееше: „Mi corazon, esta tan solo, mi corazon113…“ Бени гледаше как собствените му ботуши се движат с ритъма на Анхеловата песен, следеше блуждаещите проблясъци на фенерчето по водата, лекото въртене на алигаторовата опашка отпред. Наближаваха отвор на канализационна шахта. Място за срещи. Хей, вие, от Алигаторния Патрул, отваряйте си очите. Анхел пееше и плачеше.

— Престани! — сряза го Профейн. — Ако бригадирът Бънг е там горе, спукана ни е работата. Дръж се по-трезво.

— Не мога да понасям бригадира Бънг114 — с кикот отвърна Анхел.

— По-тихо — изшътка Бени.

Преди забраната от страна на Федералната комисия по съобщенията, бригадирът Бънг се движеше с портативна радиостанция. Сега той носеше бележник и заедно с Цайтсус изготвяха ежедневни рапорти. Бънг не говореше много, отваряше уста само за да дава заповеди. Винаги използуваше една и съща фраза: „Аз съм бригадирът.“ Понякога „Аз съм бригадирът Бънг.“ Теорията на Анхел бе, че Бънг трябваше да повтаря това, за да не забравя кой е.

Алигаторът пред тях пълзеше отпуснато и тромаво. Забавяше ход, сякаш за да им позволи да го настигнат и убият. Стигнаха до канализационната шахта. Анхел изкачи стълбата и заудря с един къс лост по долната страна на люка. Профейн държеше фенерчето и не сваляше очи от кокодрилото. Отгоре прозвуча стържене и люкът бе рязко издърпан встрани. Появи се полумесец от розово неоново небе. Дъжд запръска в очите на Анхел. Насред полумесеца цъфна главата на бригадира Бънг.

— Chinga tu madre115 — любезно рече Анхел.

— Докладвай — нареди Бънг.

— Отдалечава се — извика отдолу Профейн.

— Сега преследваме един — поясни Анхел.

— Ти си пиян — установи Бънг.

— Не.

— Да — кресна Бънг. — Аз съм бригадирът.

— Анхел, хайде, че ще го изпуснем — подкани го Бени.