V. [bg]

Внезапно — тъй внезапно, че това стресна и уплаши Бени — иззад един ъгъл по-напред изникна светлина. Ала не светлината на дъждовна градска вечер, а по-бледа, по-неопределена. Тръгнаха да завиват. Профейн забеляза, че крушката на фенерчето започна да примигва; за момент изгуби алигатора от поглед. После заобиколи ъгъла и се озова в широко като църковен неф пространство със сводест покрив и фосфоресцентна светлина, излъчвана от неопределено разположени стени.

— ’Кво! — гръмко възкликна той.

Отражение от реката? Морската вода понякога свети на тъмно; същото тревожно сияние е забележимо в оставената от кораб диря. Но не и тук. Алигаторът бе обърнат с лице към него. Целта бе ясно видима и лесна за поразяване. Бени спря. Очакваше някакво събитие. Нещо трансцендентно, разбира се. Той беше сантиментален и суеверен. Алигаторът положително щеше да придобие езикова дарба, тялото на отец Феъринг щеше да възкръсне, сексапилната V. щеше с помощта и въздействието на своите прелести да разубеди свещеника да я убива. Бени усещаше, че е готов да полети във въздуха и му бе невъзможно да определи къде всъщност е попаднал. В костница, в гробница.

— Ах, какъв съм загубеняк — прошепна той на фосфоресценцията. Предразположен към злополуки, хронически неудачник. Пушката ще гръмне в ръцете му. Сърцето на алигатора ще продължи да тупти, а неговото собствено ще се пръсне, главната пружина и интервалният механизъм ще ръждясват в дълбоките до коляно мръсотии, на тази отвратителна светлина. — Не мога ли просто да те пусна да си отидеш? — Бригадирът Бънг знаеше, че Профейн преследва сигурна цел. Това бе записано в бележника му. И тогава Бени видя, че алигаторът нямаше къде по-нататък да продължи. Той бе приклекнал на бутовете си и чакаше, много добре знаеше, че ще бъде застрелян.