Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Никълъс бе също толкова популярен и Марго изглеждаше напълно спокойна, докато той танцуваше с всяка свободна жена, чийто интерес към него надвиваше страха й от Марго. Никълъс се смееше и бъбреше свободно с всяка от тях, след което те се отдалечаваха и изглеждаха замаяни от любов, въпреки че той неизменно се връщаше до Марго след всеки танц.

На Скай също така не липсваха партньори, а музиката бе подходящо подбрана – „Ще се върна у дома за Коледа“ и „Когато светлините над целия свят се запалят отново“. Но дали щеше да стане така, питаше се Скай и копнееше за песен, която да не е за войната и отсъствието.

Отказа следващия танц. На връщане от тоалетната се натъкна на Марго, облегната на стената, която пушеше цигара с начервените си устни, с тъмна безукорно подредена коса, а самообладанието се излъчваше от нея като прожектор, независимо от униформата й на СЖВВС.

— „Голоаз“? – попита Марго като й предложи пакета.

Как, по дяволите, Марго успяваше да се снабди с френски цигари? А също и Никълъс? Скай осъзна, че заради смесените чувства, които беше оставил у нея последният им разговор, така и не му беше задала този очевиден въпрос.

Поклати глава:

— Не, благодаря.

— Може би предпочиташ „Плейърс“ – интонацията на Марго бе язвителна, а думите произнасяше с акцент, който подсказваше, че е родена във Франция и вероятно се събужда с мисълта, че нейната страна, нейните съграждани, а може би и семейството й, са жертви на жестоката германска окупация.

Скай омекна:

— Никой, който има вкус, не би предпочел „Плейърс“. Мечтая за „Житан“, но тези са доста подобни.

Взе една цигара и после почувства, че не може да си тръгне.

— В Тангмере ли е базата ти? Или в Бедфордшир?

— Движа се напред-назад с пилотите – отвърна Марго. – Те са тук за едно денонощие и аз също.

— Имаш късмет да работиш близо до годеника си.

Марго вдигна рамене:

— Ти си първата жена пилот, която срещам – каза тя, като смени темата на разговора.

— Обаче нас ни има – отвърна весело Скай, като се питаше колко още празни приказки трябва да изрече, за да се отплати за цигарата.

— Къде си се научила да летиш? – попита Марго, като се насочи към хангара, сякаш очакваше Скай да я последва.

Скай й разказа за майка си, като се питаше защо Никълъс не бе разказал на Марго как именно майката на Скай го бе научила да лети.

— След това известно време учех във Франция. Там живеех с леля си, след като майка ми почина.

Отвлече вниманието от себе си: – А ти очевидно си французойка. Името ти…

— Да, името ми – Марго издиша дълга, тънка и елегантна струйка дим. – Сякаш нося значка, която указва принадлежността ми към някакъв екзотичен вид. „Маргарет“ казват винаги хората, след като им се представя. Или „Мога ли да те наричам Мег?“ – тя вдигна язвително вежда. – Англичаните са единствените хора на света, които могат да съкратят „Марго“ на „Мег“.

Скай се засмя. По никакъв начин не би посмяла да нарече тази сдържана и надменна жена Мег.

— Скай, как си? – долетя възпитаният глас на Никълъс и усмивката на Скай угасна.

Успя да каже едно „Добре, благодаря“ и „Благодаря за цигарата, извинявай“ на Марго, преди да се измъкне навън. Мина покрай хангарите на Белфаст, където чакаха самолетите „Спитфайър“, „Хърикейн“, „Мустанг“ и „Тифон“ на ескадрилите на Тангмере. Покрай основния склад, машинното отделение и парашутния склад – всички тези грозни квадратни сгради с плосък покрив, които Скай обожаваше, защото без тях самолетите нямаше да могат да летят. Въздухът миришеше на гориво и влага, когато стигна до оръжейния склад.

На тревата зад него откри черните „Лизандър“, наредени в редица като изоставени дракони. Дъждът бе спрял и тя се покатери на един от тях, онзи с нарисуваната русалка, облегна се на корпуса, прехвърли крака през крилото и изпуши две „Плейърс“ една след друга. След цигарата „Голоаз“ вкусът им бе незадоволителен.