Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Какви са отношенията ти с Крофърд? – попита О’Фарел, като забеляза неловките поздрави.

— Познавах го, когато бях десетгодишна – отвърна Скай. След това добави, като се опита да не звучи тъжно: – Това е всичко.

— Така че няма да го настъпя по мазола, ако по-късно те поканя да танцуваш първия танц с мен? Не е разумно да ядосаш командира си.

— Той си има годеница. Не мисля, че е в позиция да възрази, ако танцуваш с мен.

— Добре! – О’Фарел преметна ръка през облегалката на стола й. Скай се облегна на нея, решена да се забавлява.

— Не летиш ли тази нощ? – попита небрежно тя, с надеждата той да каже нещо повече, като все още се чудеше каква ли толкова важна задача бе изпълнявала неговата ескадрила, та се наложи тя да се подпише под Закона за служебната тайна.

Той вдигна рамене:

— Не можем заради времето.

Все едно нищо не й каза.

Филмът започна. В края на левия ъгъл на екрана, три реда по-напред, Скай можеше да види главата на Марго, отпусната върху рамото на Никълъс.

— Цигара? – О’Фарел й предложи пакет „Лъки Страйк“ и тя взе една, въпреки че мразеше американските цигари. Той й поднесе огън, а пламъчето осветяваше очертанията на изсеченото му красиво лице, а също и двойката до него, която се опознаваше с устни.

О’Фарел се изправи.

— Да отидем някъде по-назад. В противен случай ще започна да поправям техниката им.

Скай се разсмя:

— Виж, това е нещо, което бих искала да видя.

Последва го към отсрещната страна на залата, откъдето повече нямаше да вижда главата на Марго, нито тази на Никълъс. Раменете й се приведоха.

— Тук е по-добре – каза тя, докато сядаше.

— Сякаш филмът не ти е много интересен – каза О’Фарел, като я гледаше настойчиво. – Наистина си красива.

Наведе се над нея и нежно я целуна по устните, не така, както си бе мислила, че ще направи, и тя веднага усети неговия чар.

Когато се отдръпна, той каза:

— Знаеш ли, не си търся съпруга или някоя, която да ми топли леглото за една нощ или за колкото там искам. Танцувай с всеки, с когото поискаш и когато поискаш. Аз не съм клетка. Просто търся някой, който също участва във война и който понякога има нужда от нещо малко, за да я преживее.

Докато той говореше, Скай изпита остър пристъп на самота, самота, която чуваше отразена в думите му. Разбира се, и двамата всеки ден бяха заобиколени от хора, тя в транспортната база в Хамбъл, той – в своята. Но горе в небето нямаше никой и за него сигурно бе още по-тежко, тъй като приятелите му вероятно загиваха по-често, отколкото нейните. Може би се взривяваха пред очите му, докато тя научаваше за гибелта на своите едва по-късно. Празното легло след такава нощ вероятно бе най-самотното място на света.