За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Китай, както и всички страни, които отглеждат ориз, често е измъчван от глад. Когато народът умира от глад, той се разпръсква, за да търси прехрана; навсякъде се образуват банди от трима, четирима или петима души крадци. Повечето от тях веднага биват изтребени; останалите се увеличават, но и тях също изтребват. Обаче в едно такова множество от провинции, при това толкова отдалечени една от друга, може да се случи някоя от тия шайки да има късмет. Тя се задържа, засилва се, става войска, устремява се право към столицата и главатарят й се възкача на престола.
Такава е природата на нещата там, че лошото правителство бива най-напред наказано. Безредиците възникват внезапно, защото този страшно голям народ чувствува липса на храна. Ако в другите страни злоупотребите се отстраняват лесно, това е, защото последиците от тях не са така чувствителни; и господарят там не получава толкова бързо и решително предизвестие, както в Китай.
Владетелят там не чувствува, както нашите господари, че ако управлява лошо, ще бъде не толкова блажен на тоя свят и не толкова могъщ и богат на оня. Той знае само, че ако управлението му не е добро, ще загуби империята и живота си.
Тъй като независимо от това, че много деца се изхвърлят, населението на Китай се увеличава, необходим е неуморен труд, за да бъде изтръгнато от земята препитание; това изисква много голяма грижа от страна на управлението. Всеки миг то е заинтересовано хората да могат да работят без страх, че ще бъдат лишени от плодовете на своя труд. Това трябва да бъде едно управление не толкова гражданско, колкото домашно.
Ето кое създава регламентацията, за която се говори толкова много. Царуването на законите са искали да съединят с царуването на деспотизма; но всичко, което се свързва с деспотизма, губи сила. Напразно оня деспотизъм, който е притиснат от собствените си нещастия, иска да се укроти с вериги; той се въоръжава с тия вериги и става още по-ужасен.
И така Китай е деспотическа държава, чийто владетел е страхът. Може би при първите династии, когато империята не е била толкова голяма, управлението се е отклонявало малко от този дух. Но сега не.
КНИГА ДЕВЕТА
ЗА ЗАКОНИТЕ В ТЕХНИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ОТБРАНИТЕЛНАТА СИЛА
Глава I
Как републиките осигуряват безопасността си
Ако републиката е малка, тя загива от външна сила; ако е голяма, погубва я вътрешният порок.
Тия две бедствия разоряват и демокрациите, и аристокрациите независимо дали са добри или лоши. Злото е в самата същност на нещата; и никакво изменение на формата не може да го изкорени.
Затова много вероятно е хората да бъдат принудени в края на краищата да живеят под управлението на едно лице, ако не измислят особена държавна уредба, която заедно с всички предимства на републиканското управление да притежава външната сила на монархията. Аз говоря за федеративната република.
Тази форма на управление представлява конвенция, чрез която няколко политически единици се съгласяват да станат граждани на една по-голяма държава, която искат да образуват. Това е общество на общества, образували ново общество, което може да се увеличава чрез присъединяване към него на нови членове, докато неговата сила стане достатъчна гаранция за сигурността на обединилите се.
Именно такива съюзи са ставали причина да цъфти толкова дълго гръцката държава. Чрез тях римляните са можели да нападат целия свят и чрез тях целият свят е можел да се защищава от римляните; и когато Рим достига върха на своето величие благодарение именно на такива съюзи отвъд Дунав и Рейн, възникнали благодаренне на страха, варварите са можели да му се съпротивляват.
Заради тях именно на Холандия, Германия и швейцарските съюзи гледат в Европа като на вечни републики.
Някога съюзите между отделните градове са били по-необходими, отколкото сега. Градът без достатъчно сила е бил изложен на големи опасности. Едно завоевание го е лишавало не само, както сега, от изпълнителна и законодателна власт, но и от собствеността на гражданите.
Този вид република, способна да се съпротивява на външната сила, може да запази големината си, без да се излага на вътрешно разлагане; формата на това общество предотвратява всички опасности, които го застрашават.
Този, който се стреми към заграбване на властта, не може да се ползува с еднакво доверие от страна на всички съюзени държави. Ако той стане прекалено силен в една от тях, ще предизвика тревога в останалите; и ако подчини на властта си някоя част от съюза, другите части, които остават свободни, ще му се възпротивят, като използуват сили, независими от силите, които той е подчинил, и ще го притиснат, преди да е успял да се утвърди.